'''Синонимите''' са близки по значение [[дума|думи]], които се различават по форма — пишат се и се чуват различно. Произходът на думата е от [[старогръцки]] ''син'' (σύν) означава „с“ и ''онома'' (ὄνομα) — „име“.
Синонимите са [[дума|думи]], които могат да се заместват една с друга в [[контекст]]а. Обратното твърдение не е вярно - ако в даден контекст две думи могат да заместят една друга, те не са задължително синоними, а това е следствие от семантичната близост на думите. В много случаи взаимната замяна между синонимите отнема от текста част от спецификата, която внася всеки от тях.
Според критерия за ''еднопонятийност'' синонимите са думи, в основата на които лежи едно [[понятие]]. Сложността за определяне на синонимията според това схващане произтича от сложността и при откриване на общо понятие, защото има по-широки и по-тесни по обем понятия.
При критерия ''съчетаемост'' синонимите имат еднаква съчетаемост с други думи, но еднаква съчетаемост могат да имат две думи, които са родово и видово понятийни. Освен това в синонимния ред не всички думи се съчетават с едни и същи други думи.
Синонимите са думи от една и съща част на речта с различен звуков състав, но посочват различни страни на едно общо понятие, като задоволяват едновременно с това известни стилни изисквания.