Разлика между версии на „Янош Хуняди“

м (Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки))
[[File:2006 0602AlbaIuliaCatedralaCatolica0416.JPG|thumb|350px|[[Романика|Романската]] католическа [[катедрала]] „[[Михаил (архангел)|Св. Архангел Михаил]]“ (XII в.) в [[Алба Юлия]], където почиват тленните останки на Янош Хуняди]]
 
'''Янош Хуняди''' ({{lang-ro| Ioan de Hunedoara}}, {{lang-hu| Hunyadi János}}), още '''Ян Хунияди''', '''Йоан Хунияд,''' '''Сабинян Янко''' или '''Янкула войвода'''<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Избрани произведения, том I, София през турско време, Литература, история, фолклор, София |year= 1982 |publisher= Литература и изкуство}}</ref>, е унгарски държавник и пълководец. Роден е през [[1387]] година (според други източници – около [[1400]] г.) в [[боляри|болярско]] семейство от [[Влашко]], преместило се по-късно в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Животът и деянията на ''Ян Хуниади'' са тясно свързани със съпротивата срещу [[Османска империя|османско]]то нашествие в [[българско землище|българските земи]].
 
== Произход ==
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември 1442 година край река [[Яломица]] той удържа победа над многобройна турска войска, водена от румелийския бейлербей [[Шехабеддин паша]]. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.{{hrf|Имбър|2000|174 – 176}}
 
През [[октомври]] [[1443|1443 годинаг.]] унгарците започват голям поход, оглавен от ЯношЯн Хуняди, новия унгарски крал [[Владислав III]] и сваления сръбски [[Деспот (титла)|деспот]] [[Георги Бранкович]]. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки [[Ниш]], [[Пирот]] и [[София]] и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. [[Битка при Златица|Решителната битка]] на този поход се състои в проходите междуслед [[София]] ипри [[Златица]] на [[12 декември]]. В нея османцитехристиянската изглеждавойска надделяватне иуспява да разгроми османците, дори в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, нокоето унгарцитеналага успяватпроради даголемите отстъпятзагуби организирано,на продължавайкихора даи оказватживотни съпротивав ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и разбивайкиизтощението османскияна авангардвойската, християните да се оттеглат организирано, като при [[Драгоман]]. Лишените отразбиват провизии,срещнатия унгарскитеосмански войскиавангард, претърпяват големи загубиа на хора[[2 иянуари]] животни,[[1444]] ног. успяват даотново серазгромяват върнаттурците в [[БелградБитка при Куновица|Битката при Куновица]] в началото на следващата година{{hrf|Имбър|2000|176 – 180}} след победатаи армията се установява за презимуване в [[БиткаБелград]], при Куновица|Биткатакъдето привойските Куновица]]са посрещнати тържествено като победители. През лятото на [[21444 януари]]година е сключено десетгодишно примирие с Мурад II, с коетото, наред с другото, османците предават на деспот Георги скъпо завоюваната от тях след тримесечна обсада в 1438 г. силна нова крепост [[1444Смедерево]]. г.
 
Въпреки неуспехаче нас похода на Хуняди не е постигнат желания окончателен успех, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците,. унгарцитеСамо саняколко по-въздържанидни ислед презсключения лятотоот наунгарците 1444договор годинаВладислав сключват десетгодишно примирие с Мурад II, като Георги Бранкович си връща [[Смедерево]]. Въпреки това само няколко дни по-късно ВладиславIII е убеден от папския легат [[Джулиано Чезарини]] да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка – по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига [[Дарданели]]те, емирът на [[Караман]] напада османците в [[Анадол]]а, а след това султан Мурад абдикира в полза на дванадесетгодишния си син [[Мехмед II|Мехмед]].{{hrf|Имбър|2000|182 – 187}}
 
Около началото на октомври започва новият поход, оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и [[Джулиано Чезарини]]. Те пресичат [[Дунав]] в района на [[Оршова]] и започват да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области без да срещат особена съпротива, с изключение на [[Никопол]] и [[Велико Търново|Търново]], които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Оттам унгарците се насочват към [[Варна]] и успешно превземат крепостите [[Шумен]] и [[Провадия]].{{hrf|Имбър|2000|188 – 189}}
90

редакции