Янош Хуняди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември 1442 година край река [[Яломица]] той удържа победа над многобройна турска войска, водена от румелийския бейлербей [[Шехабеддин паша]]. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.{{hrf|Имбър|2000|174 – 176}}
 
През [[октомври]] [[1443|1443 г.]] унгарците започватповеждат голям [[кръстоносен поход]], оглавен от Ян Хуняди, новия унгарски крал [[Владислав III]] и сваления сръбски [[Деспот (титла)|деспот]] [[Георги Бранкович]]. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки [[Ниш]], [[Пирот]] и [[София]] и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. [[Битка при Златица|Решителната битка]] на този поход се състои в проходите след [[София]] при [[Златица]] на [[12 декември]]. В нея християнската войска не успява да разгроми османците, дори в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християните да се оттеглат организирано, като при [[Драгоман]] те разбиват срещнатия османски авангард, а на [[2 януари]] [[1444]] г. отново разгромяват турците в [[Битка при Куновица|Битката при Куновица]] в началото на следващата година{{hrf|Имбър|2000|176 – 180}} и армията се установява за презимуване в [[Белград]], където войските са посрещнати тържествено като победители. През лятото на 1444 година е сключено десетгодишно примирие с Мурад II, с коетото, наред с другото, османците предават на деспот Георги скъпо завоюваната от тях след тримесечна обсада в 1438 г. силна нова крепост [[Смедерево]].
 
Въпреки че с похода на Хуняди не е постигнат желания окончателен успех, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците. Само няколко дни след сключения от унгарците договор Владислав III е убеден от папския легат [[Джулиано Чезарини]] да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка – по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига [[Дарданели]]те, емирът на [[Караман]] напада османците в [[Анадол]]а, а след това султан Мурад абдикира в полза на дванадесетгодишния си син [[Мехмед II|Мехмед]].{{hrf|Имбър|2000|182 – 187}}