Разлика между версии на „Одрински мирен договор (1444)“

редакция без резюме
'''Одринския мирен договор от 1444''' за 10 годишен мир е подписан между султан [[Мурад II]] и християнските сили от [[Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягело - 1443 г.|Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягелонски]] представлявани от [[Янош Хуняди|Йоан (Ян) Хунияди]] и [[Поморавие|моравския]] [[Моравско деспотство|деспот]] [[Георги Бранкович|Георги]] през [[юни]] [[1444]] г. в посочения тракийски град [[Одрин]], където османците са настонили столицата с,си. Подписаното е ратифицирано в [[Сегед]] в края на [[юли]] и на [[15 август]] е положена клетва - водача на похода полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягелонски]] се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана. Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и наред с другото, османците предават на моравския деспот Георги скъпо завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада силна нова крепост [[Смедерево]]. След всико това султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син [[Мехмед II]].<ref name=":0">Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000, с. 174 – 180.</ref>
 
Българските земи като цяло обаче не са освободени и заплахата [[Константинопол|Цариград]] да бъде завладян от турците също остава. Папа [[Евгений IV]] и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожника Мурад. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от [[4 август]] 1444 г. отново е обявена война на иноверците. Не след дълго бойните действия са подновени с [[Битка при Варна|Втория кръсгносен поход на Владислав III Ягело в 1444]] г. 
90

редакции