Роден е през [[1387]] година (според други източници около [[1400]]-[[1407]] г.) в [[боляри|болярско]] семейство на [[секеи]] от [[Влашко]], преместило се по-късно в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Още като млад Янош Хуняди постъпва на служба при крал Сигизмунд. След [[1433]] г. Янош става дворцов рицар при краля. Участва в [[Хуситски войни|Хуситските войни]], а през [[1436]] г. взема участие в [[Чехия|чешкия]] поход на крал Сигизмунд, като след това е приет за член на кралския съвет. Отличен стратег и непримирим противник на турците, той се издига до генерал на унгарското кралство, избран е за един от седемте [[Регент|регента]], а впоследствие за определен период и за единствен регент "''губернатор на кралството"''. След смъртта на [[Албрехт II (Германия)|Албрехт II]], Хуняди използва цялото си натрупано влияние, за да помогне за възкачването на полския крал [[Владислав III Варненчик|Владислав III Ягело]]. Хуняди играе важна роля в развилата се гражданска война за трона и заради заслугите си е награден от Владислав III с крепостта [[Белград]] и Трансилванското войводство.
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември [[1442]] година край река [[Яломица]] той удържа победа над турска войска, водена от румелийския бейлербей [[Шехабеддин паша]]. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.{{hrf|Имбър|2000|174 – 176}}
