|
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември [[1442]] година край река [[Яломица]] той удържа победа над турска войска, водена от румелийския бейлербей [[Шехабеддин паша]]. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.{{hrf|Имбър|2000|174 – 176}}
През [[октомври]] [[1443]] г. унгарците повеждат голям [[кръстоносен поход]], оглавенсрещу оттурците Янош- Хунядиостанал в историята като [[Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело - 1443 г.|''Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело'']], новияпо името на оглавилия го нов унгарски крал [[Владислав III]] ипод свалениякомандвавето сръбскина Йоан Хуняди в койго се включват прогонения от владенията си [[Моравско деспотство|поморавски]] [[Деспот (титла)|деспот]] [[Георги Бранкович|Георги]], лрестолонаследникът на [[Търновското царство]] [[княз]] [[Фружин|Фружин Шишман]], чешки, български, влашки и сръбски отреди и рицари от цяла християнска [[Европа]]. Османците първоначалнопрогонини отстъпват, изоставяйки [[Ниш]], [[Пирот]] и [[София]] и опожарявайки околноститевсичко импо пътя си, като в същото време прегрупират силитесе сипрегрупират. [[Битка при Златица|Решителната битка]] на този поход се състои вВ проходите след [[София]] прина [[Златица12 декември]] настава [[12Битка декемврипри Златица|битката при Златица]] . В нея християнската войска не успява да разгроми османцитеосманската отбрана блокираща пътя към Одрин, дори в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християнитекрала на 16 десемвра да сезоповяда оттеглятармията организирано да се оттегли на зимни кватири. При [[София]] на [[24 декември]] <ref> [http://www.academia.edu/5813137/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%94%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0_Nobility_In_The_State_of_Serbian_Despots Милош Ивановић, Властела Државе српских деспота, УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ, Београд 2013, с.123]</ref> и [[Драгоман]] тетя разбиватразбива срещнатия османски авангард, а на [[2 януари]] [[1444]] г. отново разгромяватразгромява турците в [[Битка при Куновица|Битката при Куновица]] вмежду началотоПирот наи следващатаНиш година{{hrf|Имбър|2000|176 – 180}} и армията се установява за презимуване в [[Белград]], където войските са посрещнати тържествено като победители. През лятото на 1444 година е [[Одрински мирен договор (1444)|сключено десетгодишно примирие]] с Мурад II, с коетото, наред с другото, османците предават на деспот Георги скъпо завоюваната от тях след тримесечна обсада в 1438 г. нова крепост [[Смедерево]].
Въпреки че с похода на Хуняди не е постигнат желания окончателен успех, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците. Само няколко дни след сключения от унгарците договор Владислав III е убеден от папския легат [[Джулиано Чезарини]] да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка – по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига [[Дарданели]]те, емирът на [[Караман]] напада османците в [[Анадол]]а, а след това султан Мурад абдикира в полза на дванадесетгодишния си син [[Мехмед II|Мехмед]].{{hrf|Имбър|2000|182 – 187}}
|
