Разлика между версии на „Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г.“

 
== Ход на кампанията ==
Началото на войната закъснява и започва чак през [[октомври]]. Под напора на настъплението на християнската армия турците са принудени да отстъпват. След [[Битка при Ниш (1443)|битката при Ниш]] османците се изтеглят към [[Пловдив]] опожарявайки всичко по пътя си прилагайки тактиката на изгорената земя страхувайки се от надигане на местното християнско население и за да разстроят продоволствието на кръстонасната армия, като в същото време прегрупират силите и се укрепяват в проходите пред Тракия. Християнските войски победоносно влизат в [[Ниш]], [[Пирот]] и в определения от противника им за гравен град на Румелия - [[София]], където към тях се присъединават още български отреди. Османсщият летопис свидетелства:''"Цялата рая пък се поклони на тези проклетници. Кой донесе храна и започна да продава, кой се качи на коня и заставайки отпред, им стана водач. С една дума, дадоха на жалките неверници едногодишния поголовен данък. Мнозина неверници от раята яхнаха конете и дойдоха във войската на Янко. Тогаз, като се поразмисли, Янко си рече: "Много добре стана за нас, че тази рая яхна и дойде. Добре ще е веднага да ги подредя в един отряд, та да вървят пред нас. Ако турците връхлетят върху ни, тези ще ни бъдат добър заслон." И заповяда, та невернишката рая стана един отряд и тръгнаха. Този ден, като преминаха през прохода Драгоман, стигнаха до Софийското поле."'' <ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 42-43]</ref> и християнската войска влиза в София, Краля назначава за управител на града тукашния православен владика и възвръща отново в [[Света София (София)|църква “Св. София”]].<ref name=":1">[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545+ Българите в кръстоносните походи на Владислав ІІІ Ягело]</ref> В началото на [[декември]] 1443 г. е достигнат [[Ихтиман]] <ref name="Babinger1992">{{cite book|last=Babinger|first=Franz|authorlink=|title=Mehmed the Conqueror and His Time|url=http://books.google.com/books?id=PPxC6rO7vvsC&pg=PA25|year=1992|publisher=Princeton University Press|isbn=0-691-01078-1|page=25}}</ref>[[Ихтиман|<nowiki/>]] на път за преминаване в Южна България, но времето за война отдавна е изчерпано. В средновековието, преди това, а и немалко пъти след него, е практически невъзможно да се водят успешни военни кампании при тежки зимни условия, в този сезон войните по правило спират, а армиите се настаняват на зимни квартири до пролетта, но християните все пак опитват да продължат настъплението. Така в проходите след [[София]] в [[Битка при Златица|битката при Златица]] на [[12 декември]] 1443 г.<ref name="MellershWilliams1999">{{cite book|last1=Mellersh|first1=H. E. L.|authorlink1=H. E. L. Mellersh|last2=Williams|first2=Neville|authorlink2=Neville Williams|title=Chronology of World History|url=http://books.google.com/books?id=PCcOAQAAMAAJ|year=1999|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-155-7|page=527}}</ref> войската изтощената войска не успява да пробие отбраната на османците, в един момент дори животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християнските сили да прекратят настъплението и да се оттеглят организирано към незасегнати от войната места където армията може да се снабдява през зимата.<ref name="Stadtmüller1988">{{cite book|last=Stadtmüller|first=Georg|authorlink=|title=Ungarn-Jahrbuch|url=http://books.google.com/books?id=-G0RAQAAMAAJ|year=1988|publisher=Hase und Koehler Verlag.|page=16}}</ref>  На [[16 декември]] 1443 г. офанзивата е спряна по заповед на крал Владислав и започва подготовка за марш към зимно разкрвартируване в [[Белград]], тогавамеждувременно на [[24 декември]] при София<ref> [http://www.academia.edu/5813137/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%94%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0_Nobility_In_The_State_of_Serbian_Despots Милош Ивановић, Властела Државе српских деспота, УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ, Београд 2013, с.123]</ref> и при [[Драгоман]] <ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 58]</ref> е разбит срещнатия османски авангард, а на [[2 януари]] [[1444]] г. отново османците са разгромени в [[Битка при Куновица|битката при Куновица]] между Пирот и Ниш, като сеса пленени 4000 турципротивници и дори зетя на султана и брат на [[Велик везир|великия везир]] Чандарли Халил паша Махмуд бей епада в плененплен <ref>Babinger, Franz. Turakhān Beg. // E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913–1936, Volume VIII. Leiden, BRILL, 1987. р. 25</ref> след което съюзната армия се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати тържествено като победители и на [[22 януари]] 1444 г. пред [[Белградска крепост|белградската крепост]] се явява пратеник на султана с предложение за изгоден мир.<ref name=":0" />
 
== Унищожаване от османлиите на мирно българско население и селишаселища ==
Временно освободените от османците български земи са напълно унищожени и подложени на жестоки репресии пооще пътяпри на отстъпление и завръщанеотстъплението на унизената им от пораженията си османска армия, в- София владиката е заклан и всички, заподозирени да са помагали на християнската войска, са избити<ref name=":1" />, църквата “Света София” отново е превърната в джамия,град [[София]] е изгоренаизгорен до основи, областта с Ниш, Пирот и София е превърната в ''"черно поле"'', малки и големи селищата, включително Ниш и Пирот, - в ''"черен въглен"'',<ref name="BoyarFleet2010">{{cite book|last1=Boyar|first1=Ebru|last2=Fleet|first2=Kate|title=A Social History of Ottoman Istanbul|url=http://books.google.com/books?id=hHd2OizxNCcC&pg=PA25|date=15 April 2010|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-1-139-48444-2|page=25}}</ref> '' ''при връщането на турциге в София владиката е заклан и всички, заподозирени и набедени, че са помагали на християнската войска, са избити <ref name=":1" />, древната християнска църква “Света София” отново е обърната на джамия, ''л''ично радомирският пашапашата ''"някои от поповете, монасите и неверниците, които бяха там, посече, на други извади очите. На кучето, наречено владика, отсече главата и я сложи в торба заедно с главите на неколцина известни хора и ги изпрати при падишаха.",  ''и падишахът ''"на часа издаде заповед: Главата на всеки, който бъде хванат, че е съпричастен и носи храна на неверниците - било то войник, било рая - да бъде отсечена, имота му - конфискуван, а жените и синовете му да бъдат поробени. Аллах е най велик!. Като заповяда това, всеки един войник от войската, която бягаше, подплашена от жалките неверници, стана като лъв. Щом стигнеха до някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното и хамбарите, а стоката и провизиите изземваха" , "софийската и радомирската рая стана постелка под краката на конете и всеки, който донесеше пред падишаха една глава, вземаше по пет филори подарък" и "най-накрая стана тъй, че и майките забравиха чедата си"'' според потредаващотопотресаващото свидетелство на османскиосманския летопис''е''ц загордеещ се с действията на неговата държава срещу ''"жалките неверници"''.<ref name="BoyarFleet2010">{{cite book|last1=Boyar|first1=Ebru|last2=Fleet|first2=Kate|title=A Social History of Ottoman Istanbul|url=http://books.google.com/books?id=hHd2OizxNCcC&pg=PA25|date=15 April 2010|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-1-139-48444-2|page=25}}</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 40-45]</ref>
 
== Резултати ==
90

редакции