Тъжа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране
Ред 13:
}}
'''Тъжа''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Павел баня]], [[област Стара Загора]]. До [[1950]] година името на селото е '''Голямо село'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref>
Селото има гара по жп линията [[Карлово]]-[[Тулово]], част от Подбалканската жп линия [[София]]-[[Карлово]]-[[Сливен]]-[[Бургас]].
 
== География ==
СелотоВ селото има гара по жп линията [[Карлово]]-[[Тулово]], част от Подбалканската жп линия [[София]]-[[Карлово]]-[[Сливен]]-[[Бургас]].
 
== История ==
При избухването на Балканската война двама души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.</ref>
Line 23 ⟶ 24:
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
[[Файл:С изглед към Централен Балкан, с.Тъжа, р.Тъжа.jpg|миниthumb|270px|Изглед към Балкана]]
 
== Забележителности ==
* '''ПАРКПарк „АЯЗМОТО“„Аязмото“.''' Представлява обособена зона за отдих, намираща се северно на около 2 км. от село Тъжа в подножието на м. Светица. Има останки от манастир и крепост от времето на Второто Българско царство, когато русалийския проход е бил връзката между Северна и Южна България. Има 6 – 7 извора, но единият е лековит и се намира в близост до стар манастир. Край целебния извор наскоро е изграден параклис. Малкият храм е посветен на Света Богородица, която се явила на местен жител. Той открил лековитата вода сред изобилието извори и направил чешма. Лечебните свойства на водата в „Аязмото“ потвърждават и лабораторни изследвания, според които тя е чиста като дестилираната. През последните години тук идват много хора за да си измият очите и да намерят облекчение за своите страдания.
* '''Комплекс „Бащино огнище“'''. Построен през 80-те години комплексът в с.Тъжа обединява местното население в желанието им да запазят културните си ценности и традиции. В галерията има постоянна картинна изложба с произведения, дарени от местни творци. В комплексът се провеждат множество културни събития – срещи, представяния на книги, културни мероприятия и др. Комплексът в с. Тъжа е със запазен автентичен старинен вид.
 
== Редовни събития ==
== Бит и обичаи ==
Традиционният за района '''кукерски карнавал „Старчешка булка“''' се провежда всяка година в деня на църковния празник [[Месни заговезни]]. Представя се обичая „открадване на булката“, която се превръща в главно действащо лице на кукерския празник.
Традиционният за района Кукерски карнавал (Старчешка
булка) се провежда всяка година в деня на църковния празник Месни заговезни,
който е винаги в неделя, осем седмици преди Великден. Гостите на село Тъжа
стават свидетели на представянето на обичая „открадване на булката“, която се
превръща в главно действащо лице на кукерския празник. Кукерите огласят Тъжа
със звънците си, гонейки злите духове и носещи със себе си раждането на новото,
онази сила, която ще донесе благоденствие на хората с наближаващата вече
пролет. Веселието продължава през целия ден, като на центъра се извива
традиционното хора, на което се хващат всички гости, участници и местни хора. Обичаят „Старчешка булка“ се изпълнява предимно от местни
жители, самодейци на местното читалища, но в него могат да се включат и гости
на празника. Всички участници са облечени
в носии, като само кукерите в специални костюми. Те са специфични за
всеки тъжански род. Основното е да са плашещи, за да прогонват злите духове. Маската
представлява обработена овча кожа, на която предната част е зашита с късчета
плат (виждат им се само очите). Надолу
са облечени с бяла риза с къс ръкав и черен панталон. Върху ризата са слага
отново овча кожа, направена като елек, а по краката – обработена козя кожа.
 
Обичаят „Старчешка булка“ се изпълнява предимно от местни жители, самодейци на местното читалища, но в него могат да се включат и гости на празника. Всички участници са облечени в носии, като само кукерите в специални костюми. Те са специфични за всеки тъжански род. Основното е да са плашещи, за да прогонват злите духове. Маската представлява обработена овча кожа, на която предната част е зашита с късчета плат (виждат им се само очите). Надолу са облечени с бяла риза с къс ръкав и черен панталон. Върху ризата са слага отново овча кожа, направена като елек, а по краката – обработена козя кожа. Обути са с царвули. На кръста с колан са захванати тежки, големи и малки лопки, които всеки е наследил от дядо си, а той от своя дядо. Всички тези лопки са изработени преди много години от жители на селото, предимно за този празник.
Обути са с царвули. На кръста с колан са захванати тежки, големи и малки лопки,
които всеки е наследил от дядо си, а той от своя дядо. Всички тези лопки са
изработени преди много години от жители на селото, предимно за този празник.
 
Обичаят“Старчешка булка“ представлява традиционна българска сватба, на която булката винаги е маскиран мъж. Кукерите, наричани „старци“ правят няколко обиколки с цел прогонване на злите духове, и след това се събират в кръг, подскачайки. Младоженците, сватовете и гостите на сватбата се извеждат чрез кръшна ръченица под съпровода на два тъпана и гайда. След ръченицата всички се хващат на „булченското хоро“, но тогава „Старците“ – кукерите „открадват“ булката. Всички започват да се вайкат, но сватовете започват „преговори“ със „старците“ и откупуват булката. Сватбата продължава, като този път кукерите също се хващат на хорото, като им се целува ръка, в знак на благодарност. Веселието продължава през целия ден, като на центъра се извива традиционното хора, на което се хващат всички гости, участници
Обичаят“Старчешка булка“ представлява традиционна българска сватба, на която
булката винаги е маскиран мъж. Кукерите, наричани „старци“ правят няколко обиколки
с цел прогонване на злите духове, и след това се събират в кръг, подскачайки.
 
Младоженците, сватовете и гостите на сватбата се извеждат чрез кръшна ръченица
под съпровода на два тъпана и гайда. След ръченицата всички се хващат на „булченското
хоро“, но тогава „Старците“ – кукерите „открадват“ булката. Всички започват да се вайкат, но сватовете започват „преговори“
със „старците“ и откупуват булката. Сватбата продължава, като този път кукерите
също се хващат на хорото, като им се целува ръка, в знак на благодарност. Хорото продължава почти час и всички зрители
на ритуала могат да се включат в него.
[[Файл:С изглед към Централен Балкан, с.Тъжа, р.Тъжа.jpg|мини]]
 
== Други ==
[[Тъжа (хижа)|Хижа „Тъжа“]] се намира над град [[Априлци]] и на 25 километра от село Тъжа.
<!-- === Кухня === -->
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
Line 71 ⟶ 48:
* [http://balkan-map.com/?p=31 GPS данни на маршрути в парков участък „Тъжа“ на НП „Централен Балкан“]
 
{{Мъниче селища в България}}
== Бележки ==
<references />
 
{{Община Павел баня}}
[[Категория:Села в област Стара Загора]]
{{Мъниче селища в България}}