|
}}
'''Кирил Борисов Дрангов''' е [[българи|български]] [[революционер]], виден деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. Известен е с псевдоними като '''Борисов, Камен, Методи, Страхил'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.49, 64, 93</ref>.
== Биография ==
Кирил Дрангов е роден в 1901 година в семейството на българския офицер [[Борис Дрангов]] и [[Райна Дрангова]] в [[Лом]], където баща му служи.
Като ученик е доброволец в [[България в Първата световна война|Първата световна война]], в която загива баща му. Завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]] в 1919 година и в 1921 година постъва в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]].
Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество [[Македонско студентско дружество Вардар|„Вардар“]], а по-късно негов председател.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - – 1924, Льовен, 1965, стр. 27.</ref> Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в [[Гренобъл]] и [[Инсбрук]]. Завършва през 1928 година. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] дейци. След убийството на [[Тодор Александров]] участва в разгрома на левицата в така наречените [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]] през септември 1924 година, като на 12 септември застрелва [[Алеко Василев]], а в последвалата престрелка са убити още [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] и други техни приближени<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133</ref>. На [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес]] на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. Дрангов ръководи убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година. На [[Осми конгрес на ВМРО|Осмия конгрес на ВМРО]] от 1932 година е избран за резервен член на Централния комитет. След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] в 1934 година и забраната на ВМРО е въдворен в Лом. Освободен е през 1936 година само за да бъде въдворен отново на следната година в [[Севлиево]], а през октомври 1938 година в [[Борисовград]].
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония]] през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му [[Скопие]] и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.
{{факт|След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО.|2017|10|1}} ПрезСпоред юнивисшия офицер от [[Държавна сигурност]] [[Стефан Богданов (разузнавач)|Стефан Богданов]] по лични указания на комунистическия лидер [[Георги Димитров]] е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник [[Лев Главинчев]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 63}}</ref> През юни година къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 - – зад черквата „[[Свети Седмочисленици (София)|Свети Седмочисленици]]“ е обкръжена. Четирийсет и пет годишният мъж се самоубива, като преди това застрелва част от обкръжилите го служители на органите на реда.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 52.</ref><ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 292.</ref> В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г. ) се лансира версията, че „при престрелка с нашите органи е убит“, последното ѝ изречение гласи: „Той обаче убил 6 души от МВР“. Цифрата е потвърдена от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Гробът му и днес не е известен.
Синът му Борис, завършва [[Софийска духовна семинария|семинарията]] в София през 1976 година е поканен в [[Торонто]] от македоно-българската емиграция, за да оглави църквата [[Свети Георги (Торонто)|Свети Георги]].<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Въ и извънъ Македония, Спомени на Пандо Младенов, стр. 175]</ref> След падането на комунизма в България през 1989 г. дъщерята на Кирил Дрангов - – Райна Дрангова - – е сред създателите на [[ВМРО-БНД|ВМРО-СМД]] в София.
== Бележки ==
|
