Разлика между версии на „Леринска българска община“

редакция без резюме
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
През учебната 1886/1887 в околията има 13 основни училища с 14 учители и с 797 ученици. Класното училище в Лерин има един учител и 16 ученика. В 1891/1892 основните училища са 17, с 22 учители и 998 ученици, а в класното училище в Лерин преподава един учител на 7 ученици. Скоро след това основните училища са 25, с 40 учители и 1&nbsp;776 ученици, а класните училища са две, с двама учители и 22 ученика. През 1911/1912 година в град Лерин се обучават 175 български деца, в основните училища в селата 2&nbsp;353 ученици с 56 учители. Класни училища в тази година има в Лерин, Пътеле, Горно Върбени и Зелениче с 121 ученици. Общо за Леринската община 2&nbsp;474 български ученици. Същевременно в Лерин се издържа пансион за 26 деца от селата и библиотека с 750 книги. Български училища има в селата [[Търсие]], [[Суровичево]], [[Секулево]], [[Сребрено]], [[Пътеле]], [[Прекопана]], [[Попадия (Леринско)|Попадия]], [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Петърско]], [[Неред]], [[Люботино]], [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]], [[Лаген]], [[Кучковени]], [[Зелениче]], [[Живойно]], Горно Върбени, [[Долно Котори]], [[Горно Неволяни]], [[Горно Котори]], [[Горно Каленик]], [[Горничево]], [[Буф]], [[Бач]], [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]], [[Хасаново]], [[Арменско]] и [[Арменово]].<ref name="il85"></ref>
 
Църквите с български фермани са в Горно Върбени, Арменско, Петърско, Суровичево, [[Баница (дем Лерин)|Баница]], [[Крушоради]], [[Сетина]], [[Пополжани (дем Лерин)|Пополжани]], Каленик, [[Горно Неволяни]], манастирът „[[НередскиСвети манастирЛука (Неред)|Свети Лука]]“ край Неред, параклис в Сребрено, Бач и [[Крапешино]]. В 1912 година в Леринско българските църкви са 46, а манастирите четири - [[Айтоски манастир|Айтоски]], Крушорадски, Нередски и Арменски. През 1912 година в Лерин е посрещнат епископ [[Неофит Видински|Неофит]], чиято обиколка по думите на В. Трифонов се превръща във „връх на славата на българщината в нашия край“<ref>Илюстрация Илинден, бр.115, стр.2-3</ref>.
 
Сред по-известните дейци на общината са Константин Гулабчев, Васил Крепиев (Кържатев), [[Димуш Търпенов]], Мице и Атанас Зафирови, [[Димитър Гулабчев]], Трифон Иванов и Д. Прусанков<ref name="il85"></ref>.