Княз Момчил Пирдопски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Пренасочване на статия за несъществуваща историческа личност създадена от марионетка към друга статия за действителен обект. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение|''Пирдопския шишманов болярин''|''севастократор Момчил'' - български квази-независим владетел в [[Пирот]] на Нишавската област и в [[Ксанти]] на [[Беломорска Тракия|Беломорието]] и [[Родопите]]|Момчил}}
[[Файл:Приписка_в_Пирдопския_апостол_за_Княз_Момчил_Пирдопски.jpg|мини|550x550пкс|Приписка в [[Пирдопски апостол|Пирдопския апостол]] свидетелстваща за Княз Момчил Пирдопски и битките му срещу турците, за идването на [[Евтимий Български|Патриарх Евтимий]] в Пирдоп след падането на Търново и победата на пирдопските българи водени от Княза си над турците в която княз Момчил посича предводителя им Орхан, за контронастъплението на българския княз в Тракия през есента на [[1393]]<nowiki/>г. към [[Одрин]] (който от 31 години и до 1453 г. е тогавашната турска столица) и гибелта на Княз Момчил Пирдопски начело на войската в битката под стените на Одрин.]]
'''Момчил княз на Пирдоп''' ( ''Княз Момчил Пирдопски'' ) е [[Средновековие|средновековен]] български [[феодал]], местен [[Княз|княз на]] [[Цар]] [[Иван Шишман]] владял в [[Пирдоп (община)|Пирдопско]] във втората половина на [[14 век]] посочен в хронографска приписка в [[Пирдопски апостол|Пирдопския апостол]] <ref>НБКМ ф.е. №497</ref> , която свидетелства <ref name=":0">Чолаков, Панагюрище, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 75</ref> как след падането на [[17 юли]] [[1393]] г. на българската столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Пирдоп|пирдопската]] [[Еленска базилика|крепост-манастир „Св. Илия“]] минава [[Патриарх|патриархът]] на България [[Евтимий Български|Евтимий Търновски]] с прогонените български архиреи и намира временно прибежище при пирдопския феодал Княз Момчил, който подобно на [[Огнян (севаст)|севаст Огнян]], от години устоява на турското нашествие и победоносно защитава долината заедно с тази планинска част от границата на България.
== Военни действия на пирдопския княз срещу турското нашествие ==
Летописната приписка свидетелства <ref>Иречек Константин, Княжество България, Пловдив 1899, стр. 305</ref><ref>Текст на приписката от 1393 в Пирдопския апостол:
''“Аз, Радослав Вельов от Клисура, придох в сем монастир храм Свети Илия (крепостта-манастир „Св.Илия“ при Пирдоп) .В тем же лет бяха нападнали турци ко тръновском царе Йоане Шишмане и разбиен биде цар от туркам. Търновский патриарх Евтимий оставил царским градом прибежи с всем клиром в нашем монастире и мен ръкоположи в иноческом чине. В том лете (1393 г.) нападоша турки к нашем кнеза Момчила многим числом туркам с коим беше Аладемов син Оркан . Той призвав княза да му се предаст. А княз строг се разяри и опълчи се сам против Оркане на поле да се бие. С Божиею помощею убиен биде Оркан от княжеви меч и много други турками поразившася въ сей битвеи и гониши ги сам княз до Одрине где направише и друго сражение с турками и тамо убиен биде наший пирдопски княз Момчил.“''
</ref>, че лично Орхан, братовчедът на [[Баязид I|султан Баязид]] , води поредната турска кампания срещу българите на княз Момчил Пирдопски през есента на [[1393]] г. В сражението турският нашественик не само е победен и отблъснат, но княз Момчил собственоръчно посича самия пълководец Орхан. След голямата победа българите, водени от княз Момчил Пирдопски, минават в контранастъпление, ликвидират турската съпротива в [[Тракия]] и нападат самата турска столица, която от 61 години е [[Одрин]] (завзетия в 1362 г. Адрианопол 91 години е столицата до преместването ѝ в Цариград в 1453 г.) . В битката при стените на Одрин, княз Момчил Пирдопски пада убит през късната есен на 1393 г., <ref>Иванов, М. Палеографически, граматически и критични особености на Пирдопския апостол, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина , 6, 1891, 83 – 112</ref> но турците в продължение на много дълги години не се осмеляват да се разпореждат в Пирдоп, свидетел на който е манастирът „Свети Илия“ който оцелява непокътнат чак до 1498 г., за разлика от други български манастири разграбени още в началото на турското робство.<ref>Мутафчиев, П., Еленската църква при Пирдоп. – ИБАД, V, 1915, с. 20 – 84;</ref>
== Паметта за Княз Момчил Пирдопски ==
В [[Пирдоп]] с решение на общинския съвет една от главните улици в града е кръстена „Княз Момчил Пирдопски“ на смелия български болярин.<ref>[http://pirdop.bg/index.php?search_q=Момчил&option=search Официален сайт на община Пирдоп]</ref><ref>[https://www.google.bg/maps/place/ул.+„Княз+Момчил+Пирдопски“,+2070+Пирдоп/@42.7033396,24.1817758,17z/dat гр. Пирдоп – карта на ул. „Княз Момчил Пирдопски“]</ref>
Писателката [[Фани Попова-Мутафова]] пише за Княз Момчил Пирдопски есето „Искрата на свободата“.<ref>[https://chitanka.info/text/34026-iskrata-na-svobodata Фани Попова-Мутафова, Искрата на свободата]</ref>
В пирдопско се е запазила и се пее особена старинна песен за техният Княз Момчил.<ref name=":0" />
== Източници ==
[http://pirdop.bg/index.php?search_q=Момчил&option=search Официален сайт на община Пирдоп]
Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий – ф. е. № 497
Иречек Константин, Княжество България, Пловдив 1899, стр. 305
Чолаков, Панагюрище, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 75
Иванов, М. Палеографически, граматически и критични особености на Пирдопския апостол, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина , 6, 1891, 83 – 112
<references />
[[Категория:Втора българска държава]]
[[Категория:Българска аристокрация]]
[[Категория:История на община Пирдоп]]
[[Категория:Пирдоп]]
[[Категория:Български князе]]
| |||