Константин Стоянов (офицер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top |
Fix: датата е всъщност година редактирано с AWB |
||
Ред 28:
== Биография ==
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва [[Военно училище|Военното на Негово Величество училище]] и на 22 септември 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. По-късно завършва и [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия]] в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин [[поручик]],
От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> дивизия]], като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. През 1942 година е назначен за командир на [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]], на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]]. Според някои източници отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.<ref>Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343</ref> Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до 6 септември.<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.</ref> На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> След провала на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година със съпругата си.<ref>Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208</ref> Според други данни, същият ден той е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.<ref>Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.</ref> Самоубива се в деня на преврата на 9-ти септември.<ref>Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.</ref>
Ред 35:
* [[Подпоручик]] (22 септември 1913)
* [[Поручик]] (5 октомври 1916)
* [[Капитан]] (
* [[Майор]] (
* [[Подполковник]] (3 септември 1932)
* [[Полковник]] (3 октомври 1936)
| |||