Методий Драгинов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 9:
[[Картинка:Popmetodiidraginov2.jpg|мини|200px|Част 2]]
Поп '''Методий Драгинов''' от [[село]] [[Корова]] (днес наименувано на него: Драгиново) е [[българи|български]] [[свещеник]], живял вероятно през [[17 век|17]] - [[18 век|18]] век. Родното му село [[Корова]] от 1971 г. носи неговото име. За поп Методий Драгинов не са известни биографични данни. Написал е [[летопис]]на приписка "[[Чепински летописен запис|Потурчването на Чепино]]" за насилията при потурчването на [[българи|българското]] [[християнство|християнско]] [[население]] в [[Родопи]]те. Съществуват автори, които смятат летописната бележка за [[Българско възраждане|възрожденски]] неавтентичен запис и съответно оспорват съществуването на Методий Драгинов като историческата личност.
==Научни виждания==
Текстът на поп-Методиевата бележка е публикуван за първи път от [[Стефан Захариев]] през [[1870]] година. Захариев споделя, че бележката на Методий Драгинов му била предадена от "покойний поп Илия старец на 96 год." В случая изглежда по-скоро става дума за дългогодишния свещеник на [[Батак]] поп Илия Янков - бащата [[Георги Бусилин]], а не - както често се твърди - за свещеника на с. [[Велинград|Каменица]] поп Илия (прадядо на [[Вела Пеева]]).
Историци като проф. [[Петър Петров (историк)|Петър Петров,]] посочват, че хрониката описва действителни събития, отразени в други две хроники от Пазарджишко -"Баткунски летописен разказ" и "Бельовски летописен разказ". Те описват същите събития, както и поп Методий Драгинов, но не са толкова обстойни. Запазени са преписи на беловския разказ и превод от гръцки на баткунския, като оригиналите не са открити. Публикувани са от [[Христо Кодов]] в "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките", София 1969. През 1965 г. проф. Петров посочва, че е възможно трите хроники да се базират на по-стар общ източник. [[Петър Динеков]] изследва текста и уверил се в автентичността и значението му включва летописната приписка в програмния си научен труд "Старобългарски страници" на стр. 387-388.
Фактът за промяната на религията на големи маси от българското население в 17 век е спорен. За него не свидетелстват османските регистри. Османиста Михаил Кил въз основа на тези регистри съставя известната таблица за населението на селата от Чепинското корито.Въз основа на турските данъчни регистри османистът [[Махиел Кил]] съставя таблица за населението на селата от [[Чепинска котловина|Чепинското корито]] (данните за 1633, 1639, 1641 и 1696 г. са от [[джизие]]-регистри, в които са били записвани само християнските домакинства):<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи (съст. Градева, Р., Иванова, С.). С., 1998, 68-80, 106-115; [http://www.librev.com/images/stories/articles/2009/2009_02_Table.jpg Михаил Кил 1998:106, таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито].</ref> [[Махиел Кил]] стига до извода, че промяната на религията на местото българското население е станала постепенно и най-вероятно е имала социално-икономически подбуди.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 80-82; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период (прев. Градева, Р.). С., 2002, [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf 4-5].</ref> По негово мнение „това е достатъчно, за да бъде изваден „поп Методий Драгинов“ и неговите разкази на ужасите от кръга на достоверните исторически извори“.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81.</ref> Кил призовава българите да демаскират „подобни писания“, както това вече са сторили други европейски народи, прибягвали по-рано до такъв род патриотични фалшификации.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV–XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81-82.</ref>
Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи е автентичен паметник, дали е възрожденска литературна компилация или е препис на по-ранен извор
==Вижте също==
| |||