|
Историци като проф. [[Петър Петров (историк)|Петър Петров,]] посочват, че хрониката описва действителни събития, отразени в други две хроники от Пазарджишко -"Баткунски летописен разказ" и "Бельовски летописен разказ". Те описват същите събития, както и поп Методий Драгинов, но не са толкова обстойни. Запазени са преписи на беловския разказ и превод от гръцки на баткунския, като оригиналите не са открити. Публикувани са от [[Христо Кодов]] в "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките", София 1969. През 1965 г. проф. Петров посочва, че е възможно трите хроники да се базират на по-стар общ източник. [[Петър Динеков]] изследва текста и уверил се в автентичността и значението му включва летописната приписка в програмния си научен труд "Старобългарски страници" на стр. 387-388.
Фактът за промяната на религията на големи маси от българското население в 17 век е спорен. За него не свидетелстват османските регистри. Въз основа на турските данъчни регистри османистът [[Махиел Кил]] съставя таблица за населението на селата от [[Чепинска котловина|Чепинското корито]] (данните за 1633, 1639, 1641 и 1696 г. са от [[джизие]]-регистри, в които са били записвани само християнските домакинства):.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи (съст. Градева, Р., Иванова, С.). С., 1998, 68-80, 106-115; [http://www.librev.com/images/stories/articles/2009/2009_02_Table.jpg Михаил Кил 1998:106, таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито].</ref> [[Махиел Кил]] стига до извода, че промяната на религията на местото българското население е станала постепенно и най-вероятно е имала социално-икономически подбуди.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 80-82; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период (прев. Градева, Р.). С., 2002, [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf 4-5].</ref> По негово мнение „това е достатъчно, за да бъде изваден „поп Методий Драгинов“ и неговите разкази на ужасите от кръга на достоверните исторически извори“.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81.</ref> Кил призовава българите да демаскират „подобни писания“, както това вече са сторили други европейски народи, прибягвали по-рано до такъв род патриотични фалшификации.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV–XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81-82.</ref>
Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи еи автентиченсамият паметник,свещеник далиса е възрожденска литературна компилацияавтентични, или еса преписплод на по-раненвъзрожденска изворлитературна компилация.
==Вижте също==
|
