Енрике Гуаита: Разлика между версии

| име на играча = {{флагче|Аржентина}} Енрике ГуайтаГуаита

| цяло име = Енрике Лукас Гонсалес ГуайтаГуаита

'''Енрике ГуайтаГуаита''' ({{lang-es|Enrique Guaita}}) е бивш [[Аржентина|аржентински]] [[футболист]], [[нападател]].<ref>[http://www.rsssf.com/miscellaneous/argital-recintlp.html rsssf: Argentines in the Italy national team]</ref>

ГуайтаГуаита играе за [[Естудиантес де Ла Плата]], където е част от известната атака ''Лос Професорес''. През 1934 г. се премества в [[Италия]]. Там играе 2 сезона за [[АС Рома|Рома]] от 1933 г. до 1935 г. Той е голмайстор на първенството през сезон 1934/35 с 28 гола. Той става известен като Ил Корсаро Неро. Страхувайки се, че ще бъде мобилизиран от [[Въоръжени сили на Италия|италианската армия]], той се завръща в [[Аржентина]] през 1936 г., където играе за [[Расинг Клуб]] и отново за Естудиантес де Ла Плата, където завършва кариерата си през 1940 г.

ГуайтаГуаита е един от дванадесетте аржентински играчи, които представляват както Аржентина (4 мача, 1 гол), така и Италия (10 мача, 5 гола) на национално ниво, преди практиката да се играе за повече от един национален отбор да бъде забранена. С Аржентина печели Южноамериканското първенство 1937 г., а с италианския национален отбор отбеляза единственият гол в полуфиналния мач на [[Световно първенство по футбол 1934|Световното първенство по футбол през 1934]] г. срещу {{имеНОФ|Австрия}}, преди {{имеНОФ|Италия}} да спечели титлата на домашна почва.

{{СОРТКАТ:ГуайтаГуаита, Енрике}}