Уикипедия

Храна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м с --със пред с,з
форматиране: 2x тире-числа, 14 интервала, заглавие-стил, запетая (ползвайки Advisor)
Ред 33:
 
{{Цитат|В член 2 се казва:
По смисъла на настоящия регламент „храни“ (или „хранителни продукти“) означава всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или
непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора. Понятието „храни“ включва напитки, дъвки и всякакви вещества, включително вода,
които са умишлено вложени в храните по време на тяхното производство, приготовление или обработка. То включва водата след точката на съответствие, съгласно определението
в член 6 от Директива 98/83/ЕО и без да се засягат изискванията на Директиви 80/778/ЕИО и 98/83/ЕО.
Понятието „храни“ не включва:
Ред 59:
Почти всички видове храна са от растителен или животински произход. [[Житни]]те съставляват основната храна, осигуряваща повече от хранителната енергия от всички други култури в световен мащаб. [[Пшеница]], [[царевица]] и [[ориз]] – с всичките си форми&nbsp;– съставляват 87% от всички житни култури по света.<ref name="prodstat">{{cite web |url=http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx |title=ProdSTAT |work=FAOSTAT |accessdate=2008}}</ref>
 
Съществуват и други видове храни, които не са от растителен или животински произход. Такива са например [[гъби]]те, както и множество различни [[микроорганизми]] използвани в процеса на приготовление на храната. [[Дрожди]] и различни видове [[бактерии]] се използват за производството на най-разнообразни ферментирали продукти – [[хляб]], [[алкохолни напитки]], [[сирене]], [[кисело мляко]], [[туршии]] и редица други неразпространени в България храни. Друг интересен пример е синьо-зеленото водорасло ''[[Spirulina]]''.<ref>McGee, 333–334333 – 334.</ref> В храната се използват и някои неорганични субстанции като [[натриев бикарбонат|сода за хляб]] и [[калиев хидроген тартарат|тартаров крем]].
 
=== Растения ===
Ред 77:
[[File:Meatfoodgroup.jpg|thumb|left|330px|Различни видове [[месо]]]]
 
Животните се използват като източник на храна директно или индиректно чрез различни свои продукти. [[Месо]]то е пример за директно използване на животните за храна. То се добива от [[мускул]]ите на животните. Вътрешните органи ([[карантия]]) и кожата също са хранителен източник. Животински продукти използвани от хората за храна включват [[мляко]], произведено от [[млечна жлеза|млечните жлези]], което в много култури се ползва директно за пиене или за производството на различни продукти (сирене, [[Краве масло|масло]], извара и други). В допълнение птиците и други животни снасят [[яйце (храна)|яйца]], използвани за ядене, а произвеждания от [[пчела|пчелите]] [[Пчелен мед|мед]], се използва за подсладител и храна на много места по света. В много култури, включително и в България за консумация се ползва и животинската [[кръв]]. У нас от нея се приготвя [[кървавица]], по света се използва за сгъстяване на сосове, като лечебно средство, във времена на [[глад]], както и за направа на специални наденички подобни на кървавицата.<ref>Davidson, 81–8281 – 82.</ref>
 
Някои хора и при някои култури не се позволява или доброволно се изключва консумацията на месо и животински продукти, въз основа на културни, здравословни, хранителни, етични или идеологични причини. [[Вегетарианство]]то изключва употребата на месо, а [[веганство]]то на всякакви животински продукти.
Ред 92:
[[File:SalmonellaNIAID.jpg|thumbnail|left|[[салмонелоза|Салмонела]] е основен причинител на хранително отравяния, в частност от пилешко и [[яйце (храна)|яйца]]]]
 
Хранителните неразположения, широко известни като „хранително натравяне“, се причиняват от [[бактерии]], [[токсин]]и, [[вирус]]и, [[паразит]]и и [[прион]]и. Приблизително седем милиона хора загиват вследствие на хранителни натравяния всяка година, а десет пъти повече страдат от по-леки нефатални форми.<ref name=MedlinePlus>[[National Institute of Health]], MedlinePlus Medical Encyclopedia</ref> Двете основни причини за хранителните неразположения са замърсяването на готова за консумация храна с друга не третирана храна или неправилен температурен контрол. По-рядко, остра реакция може да се причини от химически замърсявания по храната, резултат например от неправилно съхранение или употребата на неподходящи за третиране на храната миещи агенти и дезинфектанти. Храната също така може да бъде замърсена с редица най-различни предмети (наричани „чуждо тяло“) по време на отглеждането, обработката, пакетирането, търговията и готвенето. Тези чужди тела могат де включват паразити и техните изпражнения, косми и козина, цигарена пепел, дървени стърготини и много други. Възможно е и някои видове храна да се замърсят при съхранение в неподходящи съдове като съдове с оловно покритие.
 
Хранителното натравяне се счита за болестно състояние още от времето на [[Хипократ]]. Продажбата на гренясала, замърсена или изкуствено подобрена храна е широко разпространено до въвеждането на някои хигиенни норми, замразяването и контрол върху вредителите през 19-ти век. Откриването на техниките за унищожаване на бактериите и другите микроорганизми чрез топлина, спомага за развитието на модерните санитарни стандарти, които са застъпени повсеместно в развитите държави.
Ред 108:
=== Други здравни проблеми ===
В храната, произвеждана в съвременното растениевъдство и животновъдство могат да се съдържат различни видове замърсители, които водят до редица здравословни пролеми:
* [[Пестициди]]: използването на пестициди при производството на селскостопанска продукция не може да бъде контролирано, особено при глобалния пазар на тази продукция. Голяма част от остатъчните пестициди откривани в зеленчуците и плодовете са канцерогенни и често не могат да се отстранят лесно с измиване.
* [[Антибиотици]] : При отглеждането на животните за храна се използват превантивно антибиотици, особено когато отглеждането се извършва във ферми с голяма концентрация на животни на едно място. От това въздействие на антибиотиците могат да развият устойчиви към антибиотици причинители на болести, които да предизвикат тежки болести в консумиращите продуктите на животновъдството хора. Поради това [[Европейска агенция за лекарствени средства|Европейската агенция за лекарствени средства]] ограничава от юли 2013 г. използването на силни антибиотици за превантивно лечение в областта на животновъдството.<ref>[http://www.ema.europa.eu/ema/index.jsp?curl=pages/news_and_events/news/2013/07/news_detail_001859.jsp&mid=WC0b01ac058004d5c1 ''Antimicrobial resistance – European Medicines Agency provides advice on use of colistin and tigecycline in animals.''] Pressemitteilung der EMA vom 30. Juli 2013</ref>
* [[Хормони]]: Все по-голямо количество хормони попада в околната среда и по-късно в хранителната верига на растенията и животните. Пример за това са хапчетата против забременяване (английски: Anti-Baby-Pille), чиито химически съставки не се разграждат от пречиствателните станции. Чрез пречистената отпадна вода тези химически съставки се връщат в природата и от там могат да попаднат в храната и питейната вода. Използването на хормони на растеж в храната на някои животни с цел бързо нарастване на теглото и намаляване на разходите за храна на отглежданите животни на килограм продукция води от своя страна до директно предаване на тези хормони в храната на хората.
* [[ГМО]]: използването на генно-модифицирани растения и животни независимо от мястото им в хранителната верига води до неизвестни взаимодействия с генната система на човешкия организъм и промени в нея.
Ред 131:
Горчивината често се смята за неприятна. Чист черен шоколад, кафе, лимонена кора и някои плодове се считат за горчиви.
 
=== Умами ===
[[Умами]], японската дума за вкусно е малко позната в европейската култура, но има голяма традиция в азиатската кухня. Умами е вкусът на глутаматът , специално на [[мононатриев глутамат]]. Характеризира се като ароматен, плътен, и богат на вкусове продукт.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=5oKHDQAAQBAJ&pg=PA36&dq=umami+is+characterized+as+savory,+meaty,+and+rich+in+flavor#v=onepage&q=umami%20is%20characterized%20as%20savory,%20meaty,%20and%20rich%20in%20flavor&f=false|title=Healing Herbal Teas: Learn to Blend 101 Specially Formulated Teas for Stress Management, Common Ailments, Seasonal Health, and Immune Support|last=Farr|first=Sarah|date=2016|publisher=Storey Publishing|isbn=9781612125749|language=en}}</ref> [[Сьомга]]та и [[гъби]]те са храни с висока стойност на умами.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=njypDQAAQBAJ&pg=PT86&dq=%C2%A0+%22Salmon%22,+mushrooms+are+foods+high+in+umami.#v=onepage&q=%C2%A0%20%22Salmon%22,%20mushrooms%20are%20foods%20high%20in%20umami.&f=false|title=Wine: The Essential Guide to Tasting, History, Culture and More|last=Feely|first=Caro|date=2015-11-12|publisher=Summersdale Publishers LTD|isbn=9781783726837|language=en}}</ref> Необходимо е да се отбележи, че някои научни изследвания подлагат на критики употребата на мононатриев глутамат (известен като китайска сол) за овкусител поради редица потенциални опасности.
 
== Лютиво ==
Лютивото, което се усеща в действителност, не е вкусово усещане на въздействието върху [[Вкусови луковици|вкусовите рецептори]], а е усещане за болка върху езика, предизвикано от определени субстанции по правило [[капсаицин]]и (съдържащи се в лютия червен пипер). Това въздействие се извършва върху рецептори за болка и горещина. Създава усещане за затопляне или парене. Същите рецептори реагират и на температури над 43°С т.е при горещи ястия, при което си изгаряш езика.
 
Първоначално изглежда безмислено да се използват лютиви храни, които на практика въздействат върху рецепторите за болка. Една от причините е, че по този начин се повишава чувствителността на вкусовите рецептори и по-добре се усещат по-добре вкусовете сладко, кисело, горчиво, солено и умами.
Ред 148:
* [[Опушване]]
* [[Лиофилизация]]- използва се иза приготвяне на [[космическа храна]]
* [[Замразяване]]
* [[Пастьоризация]]
 
Ред 167:
* Средиземноморска диета: при този начин на хранене се препоръчва консумацията само на натурални храни. Протеините представляват 10% от храната, мазнините (растително олио, зехтин и маслини) – 30%, нерафинирани въглехидрати (пълнозърнести храни и зърнени храни) – 60%. Зеленчуци трябва да се консумират ежедневно и те трябва да са пресни. Като правило, от корена до масата на консуматора не трябва да са минали повече от 72 часа. Счита се, че този начин на хранене е най-здравословен и намалява до минимум опасността от сърдечно-съдови заболявания, Алцхаймер и други.<ref>http://www.iki.bas.bg/files/Doklad_2016_0.pdf стр.162</ref>
* Религиозни и културни диети: много общности свързват хранителните си навици с различни [[табу]]та в храненето.
* Здравни диети:
* Диети за отслабване:
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Храна“.