Уикипедия

Владислав Варненчик (квартал): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал
без копиран текст от http://vladislavovo.bg/?page_id=441 и http://vladislavovo.bg/?page_id=449
Ред 2:
{{Селище инфо|България
| вид = квартал
| изглед = VarnaMemorialКвартал Владислав Варненчик.jpg
| изглед-описание = МузейИзглед наот крал [[Владислав III| Владислав III Варненчик]] край едноименния кварталВладиславово.
| карта2 = България Варна
| карта2-текст = Варна
Ред 15:
| основаване = <!-- Дата на основаване -->
}}
[[Файл:Vladislavovo 2.JPG|мини|Блокове във Владиславово.]]
[[Файл:Vladislavovo 1.JPG|мини|Тролейбус във Владиславово, 2007 г.]]
 
'''„Владислав Варненчик“''' (наричан още „Владиславово“) е [[квартал]] на [[Варна]], в неговата най-западна част с надморска височина от 190 метра. Той е най-големият квартал в Източна България.
Населението на Владиславово е около 50 000 души - 14% или една седма от жителите на гр. Варна. Изграден е в близост до [[Летище Варна]]. Граничи с гр. [[Аксаково]]. Разполага с ДКЦ, хипермаркети [[Кауфланд]] и др., супермаркети, пощенски клон, училища, детски градини. Свързва се с центъра с [[тролейбус]]ни линии 82 и 88 и множество автобусни (14, 20, 22, 41, 118, 118А, 148 и 209).▼
 
▲Населението на Владиславово е около 50 000 души - – 14% или една седма от жителите на гр. Варна. Изграден е в близост до [[Летище Варна]]. Граничи с гр. [[Аксаково]]. Разполага с ДКЦ, хипермаркети [[Кауфланд]] и др., супермаркети, пощенски клон, училища, детски градини. Свързва се с центъра с [[тролейбус]]ни линии 82 и 88 и множество автобусни (14, 20, 22, 41, 118, 118А, 148 и 209).
==Галерия==
<center><gallery>
Image:Vladislavovo 1.JPG|
Image:Vladislavovo 2.JPG|
|
</gallery>
 
== Географска характеристика ==
=== Географско положение ===
'''''1.Географско положение на района Район „Вл. Варненчик''''' „Варненчик“ се намира в западната част на Община Варна, при граници:На на изток- – територия на р-н „Младост”„Младост“, община Варна и землище на с. Каменар, община Варна; на запад- – землище на гр. Аксаково, Варненска област и землище на с. Тополи, община Варна; на север – землищна граница на с. Яребична, община Аксаково и на юг – Варненско езеро и граница с р –н „Младост”„Младост“, община Варна.Релефът на територията на р-на е разнообразен, пресечен от три големи дерета: „Балъм дере”дере“, „Налбанка”„Налбанка“ и „Елен дере”дере“. Средната надморска височина на р-на е около 155 м над морското равнище. Общата площ на територията на р-на възлиза на 1986,5 хектара, в товоатова число:
* Урбанизирани територии- – 927,9 х-ра;
* Земеделски територии-586,6 х-ра;
* Горски територии- – 337,7 х-ра;
* Водни площи /(вкл. част от Варн.[[Варненско езеро-|Варненското езеро]]) – 46,5 х-ра;
* Територии на транспорта – 88,4 х-ра.
'''''6.Промишленост'''''▼
Обособени промишлени и производствени зони: част от Западна промишлена зона; Прозводствена зона „планова”,▼
Зона за обслужващи дейности в ж.к. „Вл. Варненчик „, МР-1 /бивш стопански двор/.По-големи фирми: „Метал”АД;, Авангард-ДХ”ЕООД, Миг-Маркет”ЕООД, „Димят”-АД, „Чайка”-АД, „Варненско пиво”-АД, „Делта-България”-АД, „Топлофикация” АД, „Промишлена енергетика” АД, Елподстанция „Максуда”, Пречиствателна станция „Максуда”.▼
– '''Разпределителни проводи и съоръжения:'''▼
'''''Газопровод''''' – трасе от ГРС м. „Ментеше” до „Топлофикация” АД – 2600 м▼
'''''Водопроводи:'''''Харамийски водопровод -ф300-2600мКитка – Варна- ф 1600-2600мДевня – Варна- І-етап▼
'''''- ф 546-2400мДевня''''' – Варна-ІІ-етап- ф 1200-2400м Девня – Варна-/Руски/ – ф 1420-2400мЕл. проводи 20 КV – Ел. подстанция „Север” – гр. Суворово – 2000м.Ел. провод 20 КV – м. „Ментеше” – 1500м.▼
'''Земеделски територии''' – обща площ 586,6 х-ра вкл. Обработваеми земи, разсадник в м. „Налбанка”, дерета и др.▼
'''Транспорт и комуникации.''' Основни пътни артерии, преминаващи през р-на: Автомагистрала „Хемус”; третокласен път Варна – София /ГП-4/; Крайезерен път Варна – Девня; продължение на бул. „Цар Освободител”.▼
</center>
 
▲'''''6.=== Промишленост''''' ===
== Обща икономическа характеристика ==▼
▲Обособени промишлени и производствени зони: част от Западна промишлена зона; ПрозводственаПроизводствена зона „планова”„планова“,
▲Зона за обслужващи дейности в ж.к. „Вл. Варненчик „, МР-1 /бивш стопански двор/. По-големи фирми: „Метал”АД„Метал“АД;, Авангард-ДХ”ЕООДДХ“ЕООД, Миг-Маркет”ЕООДМаркет“ЕООД, „Димят”„Димят“-АД, „Чайка”„Чайка“-АД, „Варненско пиво”пиво“-АД, „Делта-България”България“-АД, „Топлофикация”„Топлофикация“ АД, „Промишлена енергетика”енергетика“ АД, Елподстанция „Максуда”„Максуда“, Пречиствателна станция „Максуда”„Максуда“.
▲– '''Разпределителни проводи и съоръжения:'''
▲'''''Газопровод''''' – трасе от ГРС м. „Ментеше”„Ментеше“ до „Топлофикация”„Топлофикация“ АД – 2600 м
▲'''''Водопроводи:'''''Харамийски водопровод – -ф300-2600мКиткаф 300 – 2600 м Китка – Варна- – ф 1600-2600мДевня – 2600 м Девня – Варна- – І-етап
▲'''''- – ф 546-2400мДевня''''' – Варна-ІІ-етап- – ф 1200-2400м – 2400 м Девня – Варна-/Руски/ – ф 1420-2400мЕл – 2400 м Ел. проводи 20 КV – Ел. подстанция „Север”„Север“ – гр. Суворово – 2000м2000 м. Ел. провод 20 КV – м. „Ментеше”„Ментеше“ – 1500м1500 м.
 
▲'''Земеделски територии''' – обща площ 586,6 х-ра вкл. Обработваеми земи, разсадник в м. „Налбанка”„Налбанка“, дерета и др.
[[File:Квартал Владислав Варненчик.jpg|thumb|Квартал Владислав Варненчик]]
 
▲'''Транспорт и комуникации.''' Основни пътни артерии, преминаващи през р-на: Автомагистрала „Хемус”„Хемус“; третокласен път Варна – София /ГП-4/; Крайезерен път Варна – Девня; продължение на бул. „Цар Освободител”Освободител“.
Най-младият район на Община Варна – Район „Владислав Варненчик”, обособен през 1986 г., отдавна има свой облик и неповторимо очарование. На мястото на скътаното в подножието на Франгенското плато селце, днес се извисява приветлив, окъпан в слънце жилищен комплекс с население 49600 жители.
 
▲== Обща икономическа характеристика ==
Социално-икономическият облик на района е пряко свързан с активното развитие на производствената, търговската и обслужващата сфери. Над 300 търговски обекта, обекти за услуги и заведения за хранене осигуряват компактно и удобно обслужване. Гордост за жителите на Района е новоизграденият пазар за зеленчуци, един от най-модерните в град Варна. Новите складови и производствени бази и модерните магазини от веригите „Метро”, „Техномаркет”, „Бурлекс”, които обслужват и целия град, осигуряват работни места предимно за хората от района. Разкритите поделения на Дирекциите „Бюро по труда” и „Социално подпомагане” улесняват решаването на техните социални проблеми. За здравното обслужване на гражданите се грижат лекари и медицински персонал от Диагностико-консултативния център. Удобна транспортна схема свързва района с всички точки на града.
Най-младият район на Община Варна – Район „Владислав Варненчик“, обособен през 1986 г., отдавна има свой облик. На мястото на скътаното в подножието на [[Франгенско плато|Франгенското плато]] селце, днес се извисява жилищен комплекс с население 49600 жители. След приемането на закони, с които се възстановяват частни имоти в междублоковите пространства, в Район „Владислав Варненчик”Варненчик“ се създават условия за активизиране строителството на търговски и обслужващи обекти и на жилищни сгради, а с възстановяването на земеделските земи се активизира строителството за производствени и складови дейности. В паркоустройствената зона на Район „Владислав Варненчик”Варненчик“ има действащ план, който се прилага съгласно предвижданията – за търговия, атракция и спорт. Проектът за ПЗ „Метро”„Метро“ е в процедура на обявяване с предвиждане за предимно производствени дейности. За местност Боклуктарлъ, западно от ІІ микрорайон и местност Караулницата е възложено проектиране за производствена и складови дейности. Проектирането в междублоковите пространства ще бъде реализирано с активното участие на собствениците на възстановените имоти. Приети и одобрени със заповед на Областния управител са плановете на новообразуваните парцели за селищни образувания „Ментеше”„Ментеше“ и „Балъм дере”дере“, като предстои процедура по прилагането им. Предстои прилагането и на ПРЗ на ЗПЗ, актуализиран през 2004 г. С новата структура на Дирекция „УТ”„УТ“ в Район „Владислав Варненчик”Варненчик“ ще се въведе строг контрол по незаконното строителство.▼
 
Най-голямото богатство на района са били и ще бъдат неговите жители – преселници от Тракия, от Добруджа, а след 70-те години и от всички краища на България. Те помнят и обогатяват местните традиции и обичаи, доказали са своето трудолюбие в делниците и гостоприемство в празниците.
 
▲След приемането на закони, с които се възстановяват частни имоти в междублоковите пространства, в Район „Владислав Варненчик” се създават условия за активизиране строителството на търговски и обслужващи обекти и на жилищни сгради, а с възстановяването на земеделските земи се активизира строителството за производствени и складови дейности. В паркоустройствената зона на Район „Владислав Варненчик” има действащ план, който се прилага съгласно предвижданията – за търговия, атракция и спорт. Проектът за ПЗ „Метро” е в процедура на обявяване с предвиждане за предимно производствени дейности. За местност Боклуктарлъ, западно от ІІ микрорайон и местност Караулницата е възложено проектиране за производствена и складови дейности. Проектирането в междублоковите пространства ще бъде реализирано с активното участие на собствениците на възстановените имоти. Приети и одобрени със заповед на Областния управител са плановете на новообразуваните парцели за селищни образувания „Ментеше” и „Балъм дере”, като предстои процедура по прилагането им. Предстои прилагането и на ПРЗ на ЗПЗ, актуализиран през 2004 г. С новата структура на Дирекция „УТ” в Район „Владислав Варненчик” ще се въведе строг контрол по незаконното строителство.
 
== История ==
ВПреди къснотода лятостане начаст 1878от г.Варна, следкварталът катое побил силатасело. наВъзникването Берлинскияму договордатира Лозенградскиятот иосманско Одринскиатвреме. окръзиТогава се предоставяте нанаричало Турция''Паша'', групаа тракийскипо-късно – бежанци''Пашаегид''. отСлед село[[Освобождението]] Коевоимето потеглятна къмселото Добруджасе изписва като ''Паша-Кьой'' и тук се заселват вбежанци близкотоот до[[Беломорска Варна село ПашакьойТракия]]. ПривличатНазванието гипроизлиза богататаот земя,думата красивататурската околност,дума изворите„[[паша]]“, зеленинатакоято иозначава близосттависш довоенен големияначалник град.или Заселванетоуправител на бежанциобласт. отПървият Беломорскакмет Тракия вна селото ставае на няколко етапа. След Първата световна война тук идват и заселници отАндон ДобруджаКовачев. През по-късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото.<ref През 1934 гname=":0">[http://vladislavovo.bg/?page_id=449 то е преименувано на Владиславово, в чест на храбрия полски крал ВлИстория]</ref>
адислав ІІІ Ягело, който през 1444 г. води тук битка с войските на Отоманската империя и загива в името на християнската кауза.
Село Владиславово е официално обявено за квартал на град Варна през 1974 г. През 1975 и 1976 г. са построени първите панелни блокове. Според тогавашната градоустройствена стратегия Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. До началото на 80-те години на ХХ век са завършени повечето блокове с номера от 1 до 36. До средата на 80-те са построени основно сградите, чиито номера започват с 300 и 400. Кайсиева градина (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на микрорайона. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г.▼
С малки изключения район „Владислав Варненчик“ кварталът е придобил сегашния си вид до 1990 г. След това са построени само няколко пломби, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета. Изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции. През 1986 г. „Владислав Варненчик“ е обособен в отделен район.▼
 
▲СелоПрез Владиславово1910 година за населеното място е официалнопредложено обявеноново заиме – квартал''Владислав''. Мотивът е, че селото се намира на градмястото на [[битката при Варна]] и заслужава да е кръстено на полския крал [[Владислав III|Владислав Варненчик]], загинал в сражението през 19741444 ггодина. В крайна сметка, селото получава името ''Владиславово'' след утвърждаване през 1931 година. Слято е с Варна през април 1975 година.<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=360488 Как възниква Владиславово]</ref> През 1975 и 1976 г. са построени първите панелни блокове. Според тогавашната градоустройствена стратегия, Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в [[Девня]]. До началото на 80-те години на ХХ век са завършени повечето блокове с номера от 1 до 36. До средата на 80-те са построени основно сградите, чиито номера започват с 300 и 400. [[Кайсиева градина (квартал на Варна)|Кайсиева градина]] (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на микрорайона. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г.
'''''ВЛАДИСЛАВОВО'''''
'''''СПОМЕНИ И СВЕДЕНИЯ'''''
 
▲С малки изключения, район „Владислав Варненчик“ кварталът е придобил сегашния си вид до 1990 г. След това са построени само няколко пломби, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета. Изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции. През 1986 г. „Владислав Варненчик“ е обособен в отделен район.<ref name=":0" />
Някогашното село Владиславово (Пашакьой)е създадено през 1878 г. от група бежанци от Беломорска Тракия. Първият кмет на селото е Андон Ковачев. През по – късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото.
 
== Демографска характеристика ==
Район “Владислав„Владислав Варненчик”Варненчик“ е обособен през 1986 г. Към месец февруари 2008 г. на територията на район „Владислав Варненчик”Варненчик“ с постоянен адрес живеят 47600 жители. По настоящ адрес на територията на района са записани 49197 жители.
 
Структура на населението по възраст и пол:
Line 77 ⟶ 63:
|10 – 14 г
|15 – 19 г
|20- – 49 г
|50 – 59 г
|Над 60 г
Line 102 ⟶ 88:
 
== Инфраструктура ==
=== Транспортни връзки ===
ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ
Автобусен транспорт: Основни автобусни линии▼
 
№ 14 – сп. „Почивка”„Почивка“ – Владиславово▼
'''Автобусен транспорт'''
▲Основни автобусни линии
▲№ 14 – сп. „Почивка” – Владиславово
№ 20 – ж. п. гара – Владиславово
№ 22 – ж. п. гара – Владиславово
№ 41 – ж. п. гара – Владиславово
№ 118 – сп. „Почивка”„Почивка“ – Владиславово
№ 118 а – сп. „Почивка”„Почивка“ – Владиславово – гробищен парк – с. Тополи
№ 148 – сп. Почивка”Почивка“ – Владиславово
№ 209 – сп. „Почивка”„Почивка“ – Владиславово (през лятото – Владиславово – сп. „Почивка”„Почивка“ – „Златни пясъци”пясъци“
Допълнителни автобусни линии
№ 115 бърз – Владиславово – сп. „Почивка”„Почивка“ (пътува сутрин и вечер в определени часове за извозване на учениците до гимназиите)
№ 122 – Владиславово – център – КРЗ „Одесос”„Одесос“ (в определени часове за работническия трафик)
№ 121 – гр. Аксаково – Владиславово – сп. „Почивка”„Почивка“
 
'''Тролейбусен транспорт''': № 82 – ж. п. гара – Владиславово
№ 82 – ж. п. гара – Владиславово
№ 88 – Аспарухово – Владиславово
 
'''Експресни маршрутки''': № 120 – ж. п. гара – Владиславово
№ 120 – ж. п. гара – Владиславово
№ 122 – ж. п. гара – Владиславово
№ 182 – ж. п. гара – Владиславово
 
== Забележителности ==
* [[Парк-музей „Владислав Варненчик“]]. Мавзолеят е посветен на [[битката при Варна]] на 10 ноември 1444 г., изграден в центъра на някогашното бойно поле.
 
Мавзолеят е посветен на битката край Варна на 10.ХI.1444 г., изграден в центъра на някогашното бойно поле.
На мястото на гибелта на полско-унгарския крал и герой Владислав Варненчик, около две тракийски могили (от IV в. пр. Хр.) още по време на робството българите поставят дървени кръстове.
През 1924 г. е създаден паркът като лобно място. През 1935 г. е открит мавзолей на Владислав ІІІ Ягело, под ведомството на Министерство на войната.
По повод 520 годишнината от битката е открит музей с експозиция, която е изградена на базата на документален материал за походите и битката при Варна, оръжия, намерени на бойното поле, и копия на предмети, подарени от военноисторическите музеи във Варшава, Будапеща, Прага, Букурещ и Белград.
Експозицията – Средновековни гербове и знамена, картини и скулптури, рицарски доспехи и мечове, ризници и боздугани, бомбарди и алебарди, лъкове и арбалети дават представа на посетителя за мрачната епоха от историята ни, за славните походи на крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди през 1443–1444
 
Адрес: бул. „Янош Хуняди“ № 3
Телефон: 052 / 74 03 02
Работно време: 09:00 – 17:00 ч., без почивен ден
 
Вход:
възрастни – 2 лв
учащи и пенсионери – 1 лв
групови беседи на български, полски, руски и английски – 10 лв
 
== Източници ==
Налични книжки описващи подробно експозицията на унгарски, полски и немски. Експозицията е описана на български език
<references/>
 
{{Квартали на Варна}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владислав_Варненчик_(квартал)“.