Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
'''Хаймито фон Додерер''' ({{lang-de|Heimito von Doderer}}) е [[Австрия|австрийски]] [[писател]], роден в Хадерсдорф (днес [[Виена]]).
 
== Живот и творчиство ==
Хаймито фон Додерер прекарва по-голямата част от живота си във Виена, където учи в гимназия с умерен успех. Като момче започва хомоеротична връзка с домашния си учител и има бисексуални и садомазохистични преживявания, а също посещава често публични домове.
Йозеф Рот следва [[философия]] и [[германистика]] в [[Лемберг]] (днес [[Лвов]]) и [[Виена]]. През [[1916]] г. – в разгара на [[Първата световна война]] – Рот се записва доброволец в [[Австро-Унгария|австро-унгарската]] армия и попада в [[Русия|руски]] плен. През 1918 г. става [[журналист]] във Виена и по-късно в [[Берлин]], а през 1924 г. е редактор на ''„Франкфуртер цайтунг“''. След възшествието на [[националсоциализъм|националсоциализма]] в 1933 г. книгите му са забранени и писателят емигрира през [[Австрия]] във [[Франция]], където изпада в дълбоко отчаяние, става [[алкохолик]] и умира в [[Париж]] в приют за бездомници.
 
През 1914 г. Додерер трудно взима изпитите си за матура и постъпва в юридическия факултат на [[Виенския университет]]. През април 1915 г. е мобилизиран като доброволец в австро-унгарската армия и служи като пехотинец на Източния фронт в [[Галиция]] и [[Буковина]]. На 12 юли 1916 г. е пленен от императорската руска армия в района на [[Тлумач]].
== Творби ==
 
[[Роман]]ите и [[разказ]]ите на Йозеф Рот обрисуват в традицията на виенския социален роман бита на носталгични несретници и отхвърлени от обществото хора в старата [[Австро-Унгария]] и след нейната разруха, за да се откроят непреходните ценности в човешкия живот. По-важните му произведения са романите ''„Паяковата мрежа“'' (1923), ''„Хотел Савой“'' (1924), ''„Бунтът“'' (1924), ''„Ципер и неговият баща“'' (1928), ''„Иов“'' (1930), сборникът с есета ''„Паноптикум“'' (1930), романите ''„Радецки марш“'' (1932), ''„Стоте дни“'' (1936), ''„Изповед на един убиец“'' (1936), ''„Капуцинската гробница“'' (1938), ''„Приказка от хиляда и втората нощ“'' (1939), сборникът с проза ''„Легенда за светия пияница“'' (1939) и посмъртно издадените – новелата ''„Левиатан“'' (1940) и романът от 1929 г. ''„Немият пророк“'' (1965).
След дългото пътуване до руския лагер за офицери военнопленници в [[Далечния Изток]] близо до [[Хабаровск]], Додерер решава да се посвети на литературата и започна да пише. След сключването на [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]] той е освободен от болшевишкото правителство, но трябваше да се върне в [[Австрия]] в разгара на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]]. Стигнал до [[Самара]], Додерер и другарите му отново тръгват на изток и намират убежище в лагера на [[Червения кръст]] край [[Красноярск]]. Много мъже мъже загиват от [[коремен тиф]] по време на ппрестоя си. Додерер остава в [[Сибир]] до завръщане си в Австрия и пристига във Виена на 14 август 1920 г.
 
Първата му публикация е стихосбирката ''"Улици и пейзажи"'', издадена през 1923 г., последвана от романа ''"Нарушението"'' през 1924 г. И двете творби имат малък малък успех. През 1930 г. е публикуван вторият му роман ''"Тайната на империята"''.
 
През 1933 г. Додерер се присъединява към австрийското подразделение на [[нацизъм|нацистката партия]] (NSDAP) и публикува няколко разказа в Deutschösterreichische Tages-Zeitung, вестник, тясно свързан с партията и насърчаващ расизма и обединението на Германия и Австрия. През 1936 г. Додерер се преселва в [[Дахау]], Германия. Там подновява членството си в [[Националсоциализъм|Националсоциалистическата партия]] (австрийската нацистка партия е забранена от 1933 г.). През 1938 г. писателят се завръща във Виена, където публикува романа си ''"Убийство, което всеки извършва"''.
 
Той се превръща в католицизма през 1940 г. в резултат на четенето на Тома Аквински и отчуждението му от нацистите, които от няколко години се разрастват. Още през 1940 г. Додерер е призован във Вермахта и по-късно е настанен във Франция, където започва работа по най-известния роман Die Strudlhofstiege. Поради лошо здравословно състояние, през 1943 г. му е позволено да се върне отпред и да служи в района на Виена, преди да се завърне в Осло в края на войната.
След завръщането си в Австрия в началото на 1946 г. той е бил забранен да издава публикации до 1947 г. Продължава да работи по "Die Strudlhofstiege", но макар и да го завърши през 1948 г., все още неясният автор не успя да го публикува веднага. Но когато най-накрая се появи през 1951 г., това бе огромен успех и мястото на Додерер в следвоенната австрийска литературна сцена беше осигурено. Doderer се връща към по-ранния недовършен проект Die Dämonen ("Демоните"), който се появява през 1956 година. През 1958 г. започва работа по това, което е предназначен да бъде ромон с четири тома под общото заглавие на римския номер. 7 ("Novel No. 7"), който трябва да бъде написан като контрагент на Седмата симфония на Бетовен. Първият том "Die Wasserfälle von Slunj" се появява през 1963 г .; вторият том, "Дер Гренцвалд", трябваше да бъде последната му работа и през 1967 г. бе публикуван непълни и посмъртно. На 23 декември 1966 г. Додерер умря от рак на червата.
 
== Признание ==
В чест на писателя през 1987 г. е учредена наградата за международна [[публицистика]] ''„Йозеф„Хаймито Рот“фон Додерер“''.
 
== Библиография ==
* 1930: ''Das Geheimnis des Reichs''
* 1930: ''Der Fall Gütersloh''
* 1938: ''Ein Mord, den jeder begeht''<br/>'''''Убийство, което всеки извършва''''', изд. [[Народна култура]], София (1985), прев. от нем. Красимира Ангелова
* 1938: ''Ein Mord, den jeder begeht''
* 1940: ''Ein Umweg''
* 1951: ''Die erleuchteten Fenster oder Die Menschwerdung des Amtsrates Julius Zihal''
* 1951: ''Die Strudlhofstiege oder Melzer und die Tiefe der Jahre''<br/>'''''Мелцер и мъдростта на годините''''', изд. [[Христо Г. Данов]], Пловдив (1984), прев. от нем. Велизар Бонев
* 1953: ''Das letzte Abenteuer''
* 1956: ''Die Dämonen. Nach der Chronik des Sektionsrates Geyrenhoff''
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Heimito von Doderer}}
* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/rothjosephvondoderer.htm Хаймито фон Додерер в Die LYRIKwelt]
* {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=idn%3D118526162 Данни за живота на Хаймито фон Додерер в Немската национална библиотека]
* {{икона|en}} [http://www.imdb.com/name/nm0744891/ Филми по произведения на Йозеф Рот]
* {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?query=Doderer&method=simpleSearch От и за Хаймито фон Додерер в Немската национална библиотека]
* {{икона|de}} [https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/entity/118526162 От и за Хаймито фон Додерер в Немската дигитална библиотека]
* {{икона|de}} [http://www.heimito-von-doderer.de/ Портал за Хаймито фон Додерер]
* {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Heimito_von_Doderer Хаймито фон Додерер в Personensuche]
* {{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20070202140407/http://www.austria.org/jul96/doderer.html Подробна информация за Хаймито фон Додерер]
* {{икона|en}} [http://www.imdb.com/name/nm0744891nm0995938/?ref_=fn_al_nm_1 Филми по произведения на ЙозефХаймито Ротфон Додерер]
 
{{нормативен контрол}}
Анонимен потребител