Енергия (ракета): Разлика между версии

| isbn = 1-894959-39-6

| pages = 59 }}

 

 

Първото изстрелване е осъществено през [[1987]] година, когато е изстрелян [[Изкуствен спътник|спътникът]] „[[Полюс (спътник)|Полюс]]“ на съветското министерство на отбраната. Спътникът е изведен в ниска околоземна орбита успешно, но не успява да достигне планираната си орбита поради повреда в собствените си системи. През [[1988]] г. е осъществено изцяло автоматично изстрелване на „Буран“, включващо дистанционно приземяване на апарата.

Планирани са три основни конфигурации на ракетата в зависимост от броя на ускорителите, монтирани по периферията на основния резервоар. '''„Енергия М“''' е базовата конфигурация, имаща два ускорителя „[[Зенит (ракета)|Зенит]]“, които имат само един двигател РД-0120 вместо два. „Енергия М“ е лансирана като наследник на „Протон“, но през [[1993]] г. се взима решение за производството на „[[Ангара (ракета)|Ангара]]“. '''„Енергия"-2''' е планирана като изцяло повторно-използваема ракета, като на основния резервоар са монтирани криле, позволяващи му да се приземи подобно на совалката. Последната конфигурация е „Вулкан“ или „Херкулес“. При тази конфигурация са монтирани осем ускорителя „Зенит“, а товарът е „Енергия-М“, която от своя страна има два отделни ускорителя. Тази най-мощна конфигурация е разчетена за 175 тона товар до ниска околоземна орбита. При стандартната конфигурация, която всъщност бива изстреляна през 1987 и 1988 г., са монтирани четири ускорителя „Зенит“, като до орбита могат да бъдат издигнати до 100 тона товар.

 

 

 

Конструкторско бюро „Енергия“ се трансформира в корпорация под името „С. П. Корольов ракетна и космическа корпорация Енергия“