Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{редактирам}}
{{Писател
| име = Хаймито фон Додерер
 
== Живот и творчиство ==
Хаймито фон Додерер прекарва по-голямата част от живота си във Виена, където учи в гимназия с умерен успех. Като момче започва хомоеротична връзка с домашния си учител и, има и бисексуални и садомазохистични преживявания, а също посещаватака често посещава публични домове.
 
През 1914 г. Додерер трудно взима изпитите си за матура и постъпва в юридическия факултат на [[Виенския университет]]. През април 1915 г. е мобилизиран като доброволец в австро-унгарската армия и служи като пехотинец на Източния фронт в [[Галиция]] и [[Буковина]]. На 12 юли 1916 г. е пленен от императорската руска армия в района на [[Тлумач]].
 
След дългото пътуване до руския лагер за офицери военнопленници в [[Далечния Изток]] близо до [[Хабаровск]], Додерер решава да се посвети на литературата и започна да пише. След сключването на [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]] той е освободен от болшевишкото правителство, но трябвашесе налага да се върне в [[Австрия]] в разгара на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]]. Стигнал до [[Самара]], Додерер и другарите му отново тръгват на изток и намират убежище в лагера на [[Червения кръст]] край [[Красноярск]]. Много мъже мъже загиват от [[коремен тиф]] по време на ппрестояпрестоя си. Додерер остава в [[Сибир]] до завръщанепристигането си в Австрия ипрез пристига във Виенаесента на 14 август 1920 г.
 
Първата му публикация на Додерер е стихосбирката ''"Улици и пейзажи"'', издадена през 1923 г., последвана от романа ''"Нарушението"'' през 1924 г. И двете творби имат малък малък успех. През 1930 г. е публикуван вторият му роман ''"Тайната на империята"''.
 
През 1933 г. Додерер се присъединява към австрийското подразделение на [[нацизъм|нацистката партия]] (NSDAP) и публикува няколко разказа в ''Deutschösterreichische Tages-Zeitung'', вестник, тясно свързан с партията и насърчаващ расизма и обединението на Германия и Австрия. През 1936 г. Додерер се преселва в [[Дахау]], Германия. Там подновява членството си в [[Националсоциализъм|Националсоциалистическата партия]] (австрийската нацистка партия е забранена от 1933 г.). През 1938 г. писателят се завръща във Виена, къдетои там публикува романа си ''"Убийство, което всеки извършва"''.
 
ТойВ серезултат превръщана ввдълбочаването католицизма през 1940 г.си в резултат на четенетоделото на [[Тома Аквински]] и отчуждениеторастящото муотчуждаване от нацистите, коитоДодерер от няколко години се разрастват. Ощеприема през 1940 г. Додерер[[католицизма]]. Същата година е призован във [[Вермахта]] и по-късно е настаненпратен във [[Франция]], където започва работа понад най-известния си роман Die''"Щрудлхофското стълбище Strudlhofstiegeили Мелцер и мъдростта на годините"''. Поради лошо здравословно състояние, му е разрешено през 1943 г. му е позволено да се върнезавърне от отпредфронта и да служи в района на Виена, предиа дав секрая завърнена войната е пратен в [[Осло]], вкъдето краяпопада нав войнатаплен.
 
След завръщането си в Австрия в началото на 1946 г. той е бил забранен да издава публикации до 1947 г. Продължава да работи по "Die Strudlhofstiege", но макар и да го завърши през 1948 г., все още неясният автор не успя да го публикува веднага. Но когато най-накрая се появи през 1951 г., това бе огромен успех и мястото на Додерер в следвоенната австрийска литературна сцена беше осигурено. Doderer се връща към по-ранния недовършен проект Die Dämonen ("Демоните"), който се появява през 1956 година. През 1958 г. започва работа по това, което е предназначен да бъде ромон с четири тома под общото заглавие на римския номер. 7 ("Novel No. 7"), който трябва да бъде написан като контрагент на Седмата симфония на Бетовен. Първият том "Die Wasserfälle von Slunj" се появява през 1963 г .; вторият том, "Дер Гренцвалд", трябваше да бъде последната му работа и през 1967 г. бе публикуван непълни и посмъртно. На 23 декември 1966 г. Додерер умря от рак на червата.
След завръщането си в Австрия в началото на 1946 г. на Хаймито фон Додерер е наложена възбрана да публикува заради принадлежността му към нацистката партия. Продължава да работи над ''"Щрудлхофското стълбище"'', но макар и да го завършва през 1948 г., все още неизвестният автор не успява веднага да го издаде. Но когато най-после романът излиза през 1951 г., той има огромен успех и мястото на Додерер в следвоенната австрийска литература е осигурено.
 
Тогава писателят се връща към свой по-ранен недовършен проект, романа ''"Демоните"'', който излиза през 1956 година и също има голям успех. През 1958 г. Додерер започва работа над роман, замислен в четири тома под общото заглавие римската цифра 7 - ''"Роман № 7"'', който да бъде изграден като аналог на любимата му Седма симфония на [[Бетховен]]. Първият том ''"Слунските водопади"'' излиза през 1963 г. Вторият том, ''"Граничната гора"'', остава последната му творба, публикувана незавършена посмъртно през 1967 г.
 
На 23 декември 1966 г. Хаймито фон Додерер умира от [[рак на дебелото черво]].
 
== Награди ==
* 1957: ''"[[Голяма австрийска държавна награда за литература]]"''
* 1961: ''"[[Литературна награда на Виена]]"''
* 1966: ''„[[Вилхелм Раабе (награда)|Литературна награда „Вилхелм Раабе““]]''
 
== Признание ==
ВПрез чест1996 наг. писателяза през100-годишнината 1987от г.рождението ена учреденаписателя наградатае заучредена международналитературната [[публицистика]]награда ''„Хаймито фон Додерер“''.
 
== Библиография ==
Анонимен потребител