Хайнрих VII (Свещена Римска империя): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
== Биография ==
Хайнрих е първият император от Люксембургската династия, водеща своето начало от X век, син на [[Хайнрих VI (Люксембург)|Хайнрих VI]] (1240 – 1288), граф на [[Люксембург]], и [[Беатрис от Авен|Беатрис д’Авен]] († 1321), наследява баща си през 1288 година. По-малкият му брат [[Балдуин Люксембургски|Балдуин]] (1285 – 1354) е [[архиепископ]] на [[Трир]] (1307 – 1354). Балдуин е един от най-изкусните политици от първата половина на XIV век в Свещената Римска империя. Съвместно с Майнцкия архиепископ Петер фон Аспелт, при чрез умела дипломация той се добива в 1308 година до избрането на своя брат Хайнрих за Германски крал.
Своето избиране на германския престол през 1308 година Хайнрих дължи и на френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV Красиви]] и Авиньонската папска курия. Нидерландец по произход, Хайнрих е възпитан във Франция; Филип IV го посвещава в рицарство, и Хайнрих, като негов васал, обещава да му служи в борбата против англичаните.
Първите мерки на новия император са възстановяване на рейнските митници и признание на независимостта на три горски кантона на Швейцария – обосновали несъчувствието му към хабсбургската политика. Елисавета, дъщеря на последния [[Пршемисловци|Пршемисъл]] в Чехия, [[Вацлав II]], дава своята ръка на сина на Хайнрих, Ян, който и е коронясан в [[Прага]] за крал на [[Бохемия]].
| |||