Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
махам твърдения без източници |
||
Ред 40:
=== Втори етап (1956 – 1962) ===
Лагерът в Белене е възстановен на [[5 ноември]] [[1956]] г.{{hrf|Огнянов|2008|189}} Голям брой нови затворници пристигат в Белене след [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. и „криминална вълна“ в София в началото на 1958 г. Сред личностите, държани в Белене през този период, е [[Константин Муравиев]], последният министър-председател на България преди [[Деветосептемврийския преврат]].<ref name="T40"/> Броят на затворените нараства и през 1959 година достига 1896 души.{{hrf|Шарланов|2009|391}}
През август 1959 година [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] взема решение да се „ликвидират трудововъзпитателните общежития в страната“ и повечето затворени в „Белене“ са освободени или изправени пред съд. Въпреки това по преценка на вътрешното министерство 166 души са задържани и прехвърлени в новосъздадения лагер „[[Слънчев бряг (лагер)|Слънчев бряг]]“ край [[Ловеч]], където са използвани за работа в каменна кариера. През лятото на 1961 година около 300 затворнички в „Слънчев бряг“ са отделени в нов в [[Скравена]], Ботевградско, също с каменна кариера.{{hrf|Шарланов|2009|391 – 392}}
|