Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Файл:Dubois-BD-Traction.jpg|мини|300п|Комикс]]
'''''Комикс''''' ({{Lang-el|κωμικός,kōmikos}}, {{lang-la|cōmicus}} в превод ''отнасящо се до комедията''){{hrf|Soanes, Stevenson|2005}} е форма на [[изобразително изкуство]], в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат [[история]] или [[информация]]. Комиксите могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива и да се състоят от една или повече рисунки, които да илюстрират текста, за по-голямо въздействие.<ref> Teresa Grainger (2004) „Art, Narrative and Childhood“ ''Literacy'' 38 (1), 66–67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x</ref>.
 
'''Комикс''' ({{Lang-el|κωμικός, kōmikos}}, {{lang-la|cōmicus}} в превод ''отнасящо се до комедията''){{hrf|Soanes, Stevenson|2005}} е форма на [[изобразително изкуство]], в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат [[история]] или [[информация]]. Комиксите се състоят от една или повече илюстрации,<ref name="art">Teresa Grainger (2004) „Art, Narrative and Childhood“ ''Literacy'' 38 (1), 66–67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x</ref>. често разположени една до друга в [[комикс панел|панел]]. Размера и аранжирането на тези квадрати зависи от темпото на повествованието. Изображенията могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива за по-голямо въздействие на картинката.<ref name="art" /> Характерните текстови компоненти на комикса са: [[речеви балон]], различни заглавия, звукоподражателни надписи, полета с информационен текст. [[Карикатура]]та и другите нейни изобразителни форми са основно художествено-изразително средство в комиксите; например [[фотокомикс]]ът се състои от различни [[фотография|фотографии]]. Обикновените форми на комикса са: [[стрип комик]]с, карикатура за редакционни и комедийни издания и [[комикс книга]]. От края на 20-ти век изданията в томове като [[графична новела|графични новели]], [[комикс албум]]и и [[танкубон]] стават много популярни. През 21-ви век започват да се разпространяват онлайн [[уебкомикс]]и.
Терминът произлиза от най-често хумористични в началото работи в тази област и продължава да се прилага тази форма на средата, включително и за такива работи, които не са комични. Последователният характер на рисунките, и преобладаването на [[картина|картини]] над думите, отличава комиксите от книжките с картинки, въпреки че някои проучвания твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на континуума от словесните разкази, от една страна, и изцяло от картинки, от друга, е социалният контекст.<ref name="hicksville1">{{cite web|url=http://www.hicksville.co.nz/Inventing%20Comics%205.htm |title=Inventing Comics: Scott McCloud’s Definition of Comics (first published in the Comics Journal #234, June 2001) Chapter 5 |publisher=Hicksville.co.nz |accessdate=2009-11-23}}</ref>
 
Терминът произлиза от най-често хумористични в началото работи в тази област и продължава да се прилага тази форма на средата, включително и за такива работи, които не са комични. Последователният характер на рисунките, и преобладаването на [[картина|картини]] над думите, отличава комиксите от книжките с картинки, въпреки че някои проучвания твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на континуума от словесните разкази, от една страна, и изцяло от картинки, от друга, е социалният контекст.<ref name="hicksville1">{{cite web|url=http://www.hicksville.co.nz/Inventing%20Comics%205.htm |title=Inventing Comics: Scott McCloud’s Definition of Comics (first published in the Comics Journal #234, June 2001) Chapter 5 |publisher=Hicksville.co.nz |accessdate=2009-11-23}}</ref>
Най-общите форми на комикса са комиксовите панели (обикновено по 4 панела) във [[вестник|вестници]] и [[списание|списания]], и дългите истории в [[комиксово списание|комиксовите списания]], графичните романи и комиксовите албуми.
 
== История ==
79

редакции