Ханка: Разлика между версии

В пределитапределите на Ханкайската котловина, представляваща [[Синклинала|синклинално]] понижение, водоемите са възникнали при отлагането на [[Алувий|алувиалните]] наслагиотлагания в долините на реките през различните етапи на кайнозойската ера. В края на средния [[плейстоцен]] древното езеро Ханка е заемало цялата низина покрай река [[Сунгача]], а в съвременния си вид езерото Ханка съществува от 3 хил. години.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/188/Ханка «Вода России» – Ханка]</ref>

Водосборният басейн на езерото Ханка е 18 400 km², от които 90% е на територията на Русия, а останалите 10% на китайска територитеритория. Водосборният басейн на езерото е разположен в лесостепната зона, в области с умерен мусонен климат. Климатичните условия в Ханкайската котловина се определят основно от мусонните местните циркулационни процеси. През лятото, при тихо време въздухът над котловината доста се затопля, а през зимата се акумулира студен въздух. На крайбрежието средната януарска температура е около -15°С, а средната юлска 20°С. Маскималната температура на водата достига до 21,2°С. Средното количество на валежите е около 600 – 750 mm, от които 500 mm падат през летния сезон.

ГраницетеГраниците на водосборния басейн на езерото Ханка са следните:

Подхранването на езерото е предимно дъжджвнодъждовно (54%), а останалите 46% от притоците вливащи се в него. Разходите се разпределят: 56% в изпарение и 44% – отток по река [[Сунгача]], със среден годишен разход от 51,1 m²/s. СредногодишншятСредногодишният приток на вода в езерото по различни оценки представлевапредставлява 1,72 – 1,99 km³, а оттока – 1,7 – 1,85 km³. Периодът на водообмен продължава около 10 години, като по този начин езерото Ханка се причислява към слабопроточните езера.<ref name="water"/>

На северния (китайски) бряг е разполложеноразположено езерото Малка Ханка, което е отделено от Ханка с тясна пясъчна коса, изградена от алувиални наслагиотлагания с ширина от 100 m до 1 km. Дължината на Малка Ханка е около 37 km, а ширината от 5 до 12 km. Бреговете му са ниски и заблатени, а еезотоезерото е много плитко – 1 – 2 m. В миналото двете езера са представлевалипредставлявали един общ водоем, а впоследствие езерото Малка Ханка се е отделило като самостоятелна акватория в резултат от натрупването на алувиални наноси пренасяни от вливащите се в езерото реки. Между двете езера съществува водообмен за сметка на просмукването на вода между тях, а в многоводни години те се съедянаватсъединяват с протоци.<ref name="water"/>

Един от главните проблеми за състоянието на водата в езерото се явява замърсаванетозамърсяването ѝ с биогенни вещества, основно пестициди, в резултат от интензивното отглеждане на ориз по негонитенеговите брегове. Освен замърсяването със селскостопански торове други замърсители на водите са от добива на въглища във водосборният басейн на езротоезерото и замърсяването с тежки метали: мед, цинк, алуминий и кадмий, нефтопродукти и феноли.<ref name="water"/>

Въпреки това биологичното разнообразие в езерото е изключително голямо. В съответствие с [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] през [[1971]] г. на езерото и прилежащата територия е даден статут на влажна зона с международно значение. През [[1990]] г. в руската част е създаден Ханкски резерват. Китайската част на езерото също е превърната в резерват наречен „Синкай-Ху“. През април [[1996]] г. правителствата на Русия и Китай подписват международен договор за обеденяванеобединяване на резерватите от двете страни в международен [[резерват Езеро Ханка]].

По бреговете на езерото са разположени около десетина васеленинаселени места. По-големите от тях на територията на Русия са селата: Турий Рог, Платоно-Александровское, Новокачалинск, Камен-Риболов (районен център) и др. Езерото Ханка е плавателно за плитко газещи съдове. То се явява важно звено в системата на местната мелиорация, поради това че в района се отглежда много ориз. Използването на водите му за напояване на оризовите полета в маловодни години и при ниски водни нива усложнаватусложняват екологичната обстановка в езерото, като рязко се снижава (от 5 до 10 пъти) числеността на гнездящите птици по бреговете му.<ref name="water"/>

През '''1859 г.''' в този район работи смесената руско-китайска погранична комисия по демаркацията на границата между двете държави възглавявана от руския топограф подполковник [[Константин Будогоски]], а участникът нея военния топограф [[Арсений Усолцев]] извършва първото топографско заснемане на езерото и изчертаване на първата му карта. През '''1865-67 г.''' друг руски топограф [[Алексей Будишчев]] извършва детайлно геодезическо заснемане и картиране на бреговете на езерото. През '''1867 г.''' в райнарайона на езерото пребивава известният по-късно със своите централноазиатски експедиции руски географ [[Николай Пржевалски]], който първите физикогеографски изследвания на езерото и неговия водосборен басейн. През '''1902 г.''' руският географ [[Владимир Арсениев]] извършва комплексни топографски, географски и военно-стотистическистатистически изследвания в района на езерото Ханка. Той установява, че при китайската ляоскаЛяоска династия езерото Ханка се е наричало Бейцин. хай, а сега Ханка, Хинкай и Синкай-ху, което значи „Езеро на процъфтяването и благоденствието“. Възможно е, названието на езерото да произлиза от от думата „ханхай“, което значи на китайски „падина“. През седемдесетте години тук е сниман художествения филм „Дерсу Узала“ на японския кинорежисьор [[Акира Куросава]].