Ладожко езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 41:
Водосборният басейн на Ладожкото езеро е 282,7 хил. km<sup>2</sup> и се простира на територията на три държави: [[Русия]] – [[Карелия|Република Карелия]] (южната част), [[Ленинградска област]] (около 2/3 от територията ѝ), [[Архангелска област]] (крайната западна част), [[Вологодска област]] (крайната северозападна част), [[Тверска област]] (малки участъци на север и северозапад), [[Новгородска област]] (цялата област с изключение на най-източната част) и [[Псковска област]] (югоизточната част); [[Финландия]] – югоизточната част на страната и [[Беларус]] – малък участък от най-северната част на [[Витебска област]].
 
ГраницетеГраниците на водосборния басейн на ладожкото езеро са следните:
* на юг, запад и северозапад – водосборните басейни на река [[Западна Двина]] и други по-малки реки, вливащи се в [[Балтийско море]];
* на север и североизток – водосборните басейни на малки реки, вливащи се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]];
* на изток – водосборния басейн на река [[Волга]], вливаща се в [[Каспийско море]].
 
Ладожкото езеро е главният водоем в европейската система от велики езера, включваща езерата [[Саймаа]] (във [[Финландия]]), [[Онежко езеро|Онежко]] и [[Илмен]] (в [[Русия]]). Водите от тази система се оттичат чрез най-пълноводната къса река на континента [[Нева]] (74 кмkm) във [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]]. Водосборния басейн на Ладожкото езеро включва водосборните басейни на тези три големи езера и още множество по малки, при сравнително малък собствен водосборен басейн, равен на 48,3 хил. km<sup>2</sup> (17%).<ref name="water"/>
 
=== Притоци ===
Ред 52:
 
=== Хидроложки показатели ===
Обемът на Ладожкото езеро е 838 km<sup>3</sup>. Основният разходен баланс на езерото се осъществява чрез оттока на река [[Нева]], а 9% се изпаряват. Пълният водообмен на езерото се осъществява за около 10 години. Средния диапазон на годишното изменение на нивото на езерото е равен на 0,69 m (от 0,21 m в маловодната 1940 г. до 1,26 m в многоводната 1962 г.). Южните плитки части на Ладожкото езеро замръзват през месец октомври и ледената покривка постепенннопостепенно се разширява на север към най-дълбоките части на езерото до средата на месец януари, когато в изключително сурови зими то изцяло замръзва, а размразяването започва през февруари. В зими с чести затопляния езерото замръзва частично, като от 20 до 40% от неговите най-дълбоки части остават открити. В такива зими топлинният запас на основната водна маса е минимален, а пролетно-лятното затопляне е продължително.
 
Към 15 май в южните части на езерото температурата на повърхността се повишава до 4°С, а в северните дълбоководни райони 2,5 – 3°С. В края на юни и първата десетдневка на юли температурата на водата до 20 – 40 m дълбочина се нагрява до 10 – 15°С, а по надолу не надвишава 5°С.
 
Минерализацията на водата на Ладожкото езеро е малка (64 мг/л), при устието на река [[Свир]] е още по-малка, при устието на река [[Вуокса (река)|Вуокса]] – двойно по-малка, а при устието на река [[Волхов (река)|Волхов]] – 1,5 пъти по-голяма. За последните 30 години на ХХ в. минерализацията на водата в езерото се е увеличила с 16% вследствие на природни причини и замърсяването на вливащите се в него води. СъставатСъставът на водата е хидрокарбонатно-сулфатно-калциев и прозлачна, благодарение на което развитието на планктона в езерото е възможно до дълбочина до 8 – 12 m. Съдържанието на кислород в ладожките води и много голямо, а повърхностния слой се наблюдава и пресищане с кислород, отделящ се при размножавениторазмножаването на микроводораслите.<ref name="water"/>
 
== Население ==
Ред 64:
 
== Стопанско значение ==
Ладожкото езеро се явява основен източник за водоснабдяване на град [[Санкт Петербург]] и основен воден път към беломороБеломоро-Балтийския и Волго-Балтийския плавателни канали. от 1976 до 1983 г. рязко се увеличава антропогенното въздействие на водите в езерото вследствие на развитието на промишлеността и селското стопанство на територията на водосборния басейн на езерото и на неговото крайбрежие. С цел намаляване на замърсеността на езерните води през 1986 г. северно от устието на река [[Вуокса (река)|Вуокса]] е закрит Приозерския целулозно-хартиен комбинат, след което се забелязва тенденция на намаляване на съдържанието на замърсяващи органични вещества и фосфор, предизвикващи „цъфтене на водата“ – масово размножаване на синьо-зелени водорасли. От 1957 г. се извършва регулярно изследване на водния режим, химическия състав на водата и екологичното състояние на езерните водни маси.<ref name="water"/>
 
== История ==