Разлика между версии на „Пирдопски апостол“

м
редакция без резюме
м
м
'''Пирдопският апостол''' е [[Среднобългарски език|среднобългарски]] ръкопис в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] (№ 497). Отделен лист от него се пази в [[Църковноисторически и архивен институт при Българската|Църковноисторическия и архивен институт]], София (№ 407).<ref>Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238.</ref> Състои се от 130 [[пергамент]]ови листа. Началото и краят му са загубени. Първоначално е съдържал славянския текст на [[Нов Завет|Деянията и Посланията на апостолите]], но сега са запазени само Посланията. Предполага се, че датира от XIII-XIV век и е открит зазидан в ниша на църквата известна като [[Еленска базилика]] на разрушения в 1700 година манастир Свети Илия до града. Апостолът е съхраняван в [[пирдоп]]ската църква "Успение на Св. Богородица", където е описан за първи път от книжовника [[Васил Чолаков]] през 1870 г. Анализиран е научно през 1890 година от преподавателя в юридическия факултет на Софийския университет проф. Васил Балджиев. В Народната библиотека e изпратен от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 (?) година.
 
Още проф. [[Марин Дринов]] съветва през лятото на 1869 г. [[Нешо Бончев]] да отиде в Пирдоп за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в един от тях имало запис от времето на Патриарх Евтимий.<ref>Динеков, П. Живот, дейност, трудове на Ст. Н. Шишков. — Родопа, 14, № 5, с. 1; Василева, С. За Ст. Н. Шишков. — Родна реч, 8, № 5, с. 231.</ref> Към Апостола и според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствасвидетелствала как след превземането на [[Велико Търново|Търновград]] от турците в [[Пирдоп|пирдопския]] [[Еленска базилика|манастир „Св. Илия“]] заминава [[Патриарх|патриарх]] [[Евтимий Български|Евтимий Търновски]].<ref name=":0">Чолаков, Панагюрище, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 275.</ref> Патриархът намерил временно прибежище при ''„пирдопския княз Момчил“.'' По-късно оригиналът на бележката е изгубен, но текстът й е съхранен по публикацията на [[Васил Чолаков]].<ref>Литературна мисъл, XXXIII, кн. 5-7, Институт за литература (Българска академия на науките), 1989, стр. 59.</ref> Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през 18-ти век, ано фигурира и в приписката която би следвало да е 5 века по-стара.<ref>В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а едва в приписка от 1727г. като Пирдоп (Цонев, Опис, 341—342).</ref>
 
Според палеографски анализ на запазения препис, в случая се касае за късен фалшификат, най-вероятно от първата половина на 19 век.<ref>Старобългарска литература, кн. 16-19, Институт за литература (Българска академия на науките), 1984, стр. 76.</ref> За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха - [[Методий Драгинов]] от Корова.<ref>Старобългарска литература, томове 16-19, Институт за литература (Българска академия на науките), 1984, стр. 76.</ref> За последният се предполага, че е мистификация създадена от книжовника [[Стефан Захариев]].<ref>Бернар Лори, Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век, Либерален преглед, 08 Май 2014.</ref> Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил, да е дело на книжовника [[Тодор Пирдопски]],<ref>Paisiĭ Khilendarski: epokha, lichnost, delo, Velčo Velčev, Narodna Prosveta, 1981, str. 37.</ref> или на самия Чолаков.<ref>Виж бел. 19 на стр. 353 от История на българите на акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров. където е отбелязано, че Перитор е превърнат в балканския градец Пирдоп, а намерените уж от В. Чолаков сведения в някакъв си ръкопис от Пирдоп (напечат. в „Читалище”, 1874, стр. 274) са груба фалшификация.</ref> В района има легенда, според която Момчил войвода бил родом от село [[Антон (село)|Лъджене]], но живял в Пирдоп.<ref>Putuvania po Bulgaria: Konstantin Irecek; [s predg.] Stoian Argirov; pod red. na Evlogi Buzashki i Velizar Velkov, Bŭlgarsko istorichesko nasledstvo, Author Konstantin Jireček,Nauka i izkustvo, 1974, стр. 363.</ref> Подобни легенди за [[Момчил]], го свързват вероятно по името на неговата крепост [[Перитор]] в днешна Гърция, както с Пирдоп, така и с Пирот в днешна Сърбия, и с Пирлитор в Черна Гора.<ref>Belezhiti bŭlgari, Boris Cholpanov, Vasil Giuzelev, Simeon Mitev, Tom 1, Dŭrzh. voenno izd-vo, 1968, str. 308.</ref>