Формоза (папа): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Посмъртен процес: Fix: водещ интервал в препратка редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Папа|
Име=Формоза|
Line 12 ⟶ 13:
място_на_смъртта=[[Рим]], [[Италия]]|}}
▲:''За острова, носил името Формоза вижте [[Тайван]]''
'''Формоз Портуенски''' ({{lang-la|Formosus Portvenus, формата Формоза е историческа грешка. Правилно би било: Формоз, защото латинското име Formosus (красив) има и форма за женски род (Formosa/Формоза), но очевидно папата е бил мъж}}) е глава на Римокатолическата църква, 111-ият папа в традиционното броене от [[6 октомври]] [[891]] г. до смъртта си. Приеман с противоречиви чувства от свои предшественици и наследници. Известен е най-вече с процеса срещу него извършен две години след смъртта му.
== Преди папството ==
Формоз най-вероятно е римлянин, роден около [[816]] г., тъй като при смъртта му е наречен от Вигарий осемдесетгодишен мъж. Най-ранното сведение за него е от номинацията му от папа [[Николай I (папа)|Николай I]] за Кардинал-Епископ на [[Портус|Порто]] в [[864]]. Вероятно кардиналът успява да впечатли с нещо папата, защото през [[866]] г., когато българският цар [[Борис I]] изпраща до Рим допитване до папата, Николай изпраща кардинал Формоз и епископ Паулос Папулонски като свои легати в България. Формоз е добре приет в двора на царя, който скоро моли от папата да назначи не друг, а кардинал Формоз за Епископ на България. Въпреки предложението, Николай отказва, тъй като каноните не позволяват епископ да напусне своята епархия за друга, за това Формоз е призован обратно в Рим. Борис подновява молбата си и към папа [[Адриан II]], наследника на Николай, но със същия резултат. През [[869]] г. Адриан изпраща Формоз до Франция, където да подпомогне местните епископи за да прекратят семейните проблеми между [[Лотар I|Император Лотар]] и съпругата му. Смъртта на иператор Лотар при пътуването му до Италия ([[8 август]] [[869]] г.)
▲Формоз най-вероятно е римлянин, роден около [[816]] г., тъй като при смъртта му е наречен от Вигарий осемдесетгодишен мъж. Най-ранното сведение за него е от номинацията му от папа [[Николай I (папа)|Николай I]] за Кардинал-Епископ на [[Портус|Порто]] в [[864]]. Вероятно кардиналът успява да впечатли с нещо папата, защото през [[866]] г., когато българският цар [[Борис I]] изпраща до Рим допитване до папата, Николай изпраща кардинал Формоз и епископ Паулос Папулонски като свои легати в България. Формоз е добре приет в двора на царя, който скоро моли от папата да назначи не друг, а кардинал Формоз за Епископ на България. Въпреки предложението, Николай отказва, тъй като каноните не позволяват епископ да напусне своята епархия за друга, за това Формоз е призован обратно в Рим. Борис подновява молбата си и към папа [[Адриан II]], наследника на Николай, но със същия резултат. През [[869]] г. Адриан изпраща Формоз до Франция, където да подпомогне местните епископи за да прекратят семейните проблеми между [[Лотар I|Император Лотар]] и съпругата му. Смъртта на иператор Лотар при пътуването му до Италия ([[8 август]] [[869]] г.) обезсмисля мисията, Формоз се завръща в Рим. Със смъртта на [[Лудвиг Немски]], новия папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] изпраща Формоз при наследника на императора, френския крал [[Карл II Плешиви]] с покана да се яви в [[Рим]] за да бъде коронован подобаващо от папата. Карл пристига скоро в Рим и е коронован по Коледа [[875]] г.
[[File:Steuben - Charles the Bald.jpg|мини|[[Карл II Плешиви]]]]
Line 26 ⟶ 24:
== Папство ==
[[Image:PopeFormosusBW.jpg|ляво|мини|Портрет на папа Формоза 1588]]
Папа [[Стефан V]] на [[14 септември]] [[891]] г., започва нов избор за папа, проведен от духовници и миряни. За наследник на Стефан V на [[6 октомври]] е избран кардинал Формоз.
=== Константинопол ===
Важните духовни въпроси веднага привличат вниманието на новия папа. В [[Константинопол]], патриарх [[Фотий]] е свален, а един от племенниците на император [[Василий I Македонец|Василий I]] е издигнат на негово място. Архиепископите противници на Фотий изпращат писмо първо до Стефан V в което молят за опрощение на тези, подкрепили Фотий, твърдейки, че го правели от страх. В отговора (892) Формоз казва, че миряните могат да бъдат опростени, но на духовници подобно опрощение не може да бъде дадено извън [[Вселенски събор]].
=== Каролинги ===
Формоз наблюдава упадъка на франкското кралство под властта на [[Каролинги]]те. При спора за френската корона между [[Одо|Одо Парижк]]и и [[Шарл III (Франция)|Шарл Простия]], Формоз, със съдействието на Архиепископа на Реймс, застава на страната на Одо, подканва и германския крал [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]] също да го подкрепи.
▲Формоз наблюдава упадъка на франкското кралство под властта на [[Каролинги]]те. При спора за френската корона между [[Одо|Одо Парижк]]и и [[Шарл III (Франция)|Шарл Простия]], Формоз, със съдействието на Архиепископа на Реймс, застава на страната на Одо, подканва и германския крал [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]] също да го подкрепи.
Възникналия спор в германските кралства скоро призовава за арбитража на папата. Започва спор между архиепископа Херман Кьолнски и ариепископ Аделгар Хамбургски относно принадлежността на Бременската епископия. Формоз отсъжда в съгласие с Франкфуртския синод от 892 г., че Бремен принадлежи на Хамбургския [[диоцез]].
=== Отношния с Италия, падането на Рим ===
[[Карл III|Карл Дебели]] обединява франкските кралства през [[885]] г., но след детронирането и смъртта му през [[887]] г., Арнулф Каринтски, неговия наследник, не съумява да запази целостта на кралството, като италианската част от франкското кралство попада под властта на херцог Гвидо Сполето, често влизащ в пререканищя с папите. Скоро след собствената си коронация, Формоз е принуден да коронова Гвидо и сина му Ламберт за Императори на Рим през [[април]] [[892]] г.
▲[[Карл III|Карл Дебели]] обединява франкските кралства през [[885]] г., но след детронирането и смъртта му през [[887]] г., Арнулф Каринтски, неговия наследник, не съумява да запази целостта на кралството, като италианската част от франкското кралство попада под властта на херцог Гвидо Сполето, често влизащ в пререканищя с папите.Скоро след собствената си коронация, Формоз е принуден да коронова Гвидо и сина му Ламберт за Императори на Рим през [[април]] [[892]] г.
Политическото положение в Италия има известно влияние върху папата като глава на католическата църква и независимостта на Църквата. Римския император Гвидо де Сполето, противник на папството наближава Рим, заплашвайки папската столица. Формоз изпраща вест за положението си до [[Император на Свещената Римска Империя|Свещения Римски император]] [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]], молейки го да му се отзове на помощ. През [[894]] Арнулф прави първия си поход, завземайки всички тееритории северно от река [[По]]. Гвидо умира през декември същата година, оставяйки сиан си Ламберт, който Формоз бил короновал, на грижите на императрицата Агилтрюда, върл противник на Каролингската династия. През есента на [[895]] г. Арнулф предприема втория си италиански поход, и до [[февруари]] [[896]] г. застава пред вратите на Рим. Макар императрицата да се е укрепява в града, Арнулф нахлува, сваляйки я от власт, като самия той бива официално коронован от папата. Скоро след това Формоз умира на [[4 април]] [[896]]. Наследен е от [[Бонифаций VI]], който управлява само петнадесет дена.
== Посмъртен процес ==
[[File:Jean Paul Laurens Le Pape Formose et Etienne VII 1870.jpg|мини|''Процеса срещу папа Формоза''<br>Жан-Пол Лорен [[1870]]]]
В началото на [[897]] г., при управлението на [[Стефан VII]], наследника на [[Бонифаций VI]], Ламберт и Агилтрюда си възвръщат влиянието над [[Рим]], след като се отказват от претенциите си за голяма част от Северна и Централна Италия, като Агилтрюда е готова да получи отмъщение срещу Формоз, дори и след смъртта му. Стефан VII приема да започне процес срещу предшественика си. В синода свикан специално за целта, той поема ролята на съдия. Тялото на Формоз е извадено от гробницата, поставено на трон в църквата Сан Джовани Латерано, като близо до тялото е поставен дякон, който да отговаря вместо покойния по обвиненията, отправени срещу него при [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] преди близо двадесет години. Взетото решение е, че покойният бил недостоен за папския пост, който не би могъл да получи, заради „съмнителните“ си отношения с православната църква. Всички негови решения и заповеди са анулирани, трите пръста използвани за даване на благословия са отрязани от дясната му ръка, папските одежди са смъкнати от тялото му, което е заровено в гробището за чужденци в Рим, откъдето е изровено само няколко дена по-късно и захвърлено в река [[Тибър]]. Тялото е погребано отново и за последно с пълни почести в [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], от [[Йоан IX]] който снема всички обвинения срещу Формоз, връщайки в сила решенията му.
| |||