Пирдопски апостол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
тука не е бозаджийница, иди се оплачи на тате Етикет: етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 20:
| бележки =
}}
'''Пирдопският апостол''' е [[Среднобългарски език|среднобългарски]] ръкопис в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] (№ 497). Отделен лист от него се пази в [[Църковноисторически и архивен институт при Българската|Църковноисторическия и архивен институт]], София (№ 407).<ref>Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238.</ref> Намерен е през 1890 година в [[пирдоп]]ската църква "Св. Богородица" от Васил Т. Балджиев. В Народната библиотека e изпратен от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 (?) година. Състои се от 130 [[пергамент]]ови листа. Началото и краят му са загубени. Първоначално е съдържал славянския текст на [[Нов Завет|Деянията и Посланията на апостолите]], но сега са запазени само Посланията. Предполага се, че датира от XIII-XIV век и е открит зазидан в ниша на църквата известна като [[Еленска базилика]] на разрушения в 1700 година манастир Свети Илия до града
''“Аз, Радослав Вельов от Клисура, придох в сем монастир храм Свети Илия (крепостта-манастир „Св.Илия“ при Пирдоп) .В тем же лет бяха нападнали турци ко тръновском царе Йоане Шишмане и разбиен биде цар от туркам. Търновский патриарх Евтимий оставил царским градом прибежи с всем клиром в нашем монастире и мен ръкоположи в иноческом чине. В том лете (1393 г.) нападоша турки к нашем кнеза Момчила многим числом туркам с коим беше Аладемов син Оркан . Той призвав княза да му се предаст. А княз строг се разяри и опълчи се сам против Оркане на поле да се бие. С Божиею помощею убиен биде Оркан от княжеви меч и много други турками поразившася въ сей битвеи и гониши ги сам княз до Одрине где направише и друго сражение с турками и тамо убиен биде наший пирдопски княз Момчил.“'' <ref name=":1">Иречек Константин, Княжество България, Пловдив 1899, стр. 305</ref><ref>Чолаков, Панагюрище, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 75</ref>
По-късно част от оригинала на бележката е изгубен, оцеляла е само първата й част (А''з, Радослав Вельов от Клисура, придох в сем монастир храм Свети Илия (крепостта-манастир „Св.Илия“ при Пирдоп) .В тем же лет бяха нападнали турци ко тръновском царе Йоане Шишмане и разбиен биде цар от туркам)'', но в цялост тя е съхранена по публикации на [[Васил Чолаков]] <ref>Literaturna misŭl, Volume 33, Issues 5-7, Institut za literatura (Bŭlgarska akademii͡a na naukite), 1989, стр. 59.</ref> и [[Константин Иречек]] <ref name=":1" />. Според палеографски анализ на запазения препис, в случая е възможно да се се касае за късна добавка, най-вероятно от първата половина на 19 век.<ref>Starobŭlgarska literatura, Volumes 16-19, Institut za literatura (Bŭlgarska akademiа na naukite), 1984, стр. 76.</ref> Името Пирдоп се появява за първи път през 18-ти век, което е в противоречие с подобно име на владетел от 14 век.<ref>В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а в приписка от 1727г. като Пирдоп (Цонев, Опис, 341—342).</ref> За по-късното датиране на приписката се съди и по това, че в нея се споменава черквата "Успение на Св. Богородица", която е построена през 1819 г.<ref>Izsledvaniia v chest na akad. Dimitǔr Dechev, Bŭlgarska akademiа na naukite, Veselin Beshevliev, Vladimir Ivanov Georgiev, 1958, стр. 171.</ref> Възможно е мистификацията да е дело на книжовника [[Тодор Пирдопски]].<ref>Paisiĭ Khilendarski: epokha, lichnost, delo, Velčo Velčev, Narodna Prosveta, 1981, str. 37.</ref> Подобни легенди за [[Момчил]], го свързват по името на неговата крепост Перитор, освен с Пирдоп, така и с Пирот, както и с Пирлитар в Херцеговина.<ref>Belezhiti bŭlgari, Boris Cholpanov, Vasil Giuzelev, Simeon Mitev, Tom 1, Dŭrzh. voenno izd-vo, 1968, str. 308.</ref>
==Бележки==
|