|
== География ==
Бистрица е разположена в подножието на Витоша, на 10 километра югоизточно от центъра на столицата, между кв. Симеоново и Панчарево в близост до „Околовръстния път”път“. Възникнала преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата, предпочитана от хората с по-висок социален статус. От 1998 г. с решение на Столичния Общински Съвет е обявена за курортна зона, а прилежащите ѝ девет вилни зони са със статут на квартал в рамките на Столичната община, област София-град, определен като жилищна зона лукс, предназначена за ниско строителство в природна среда. Бистрица заема 4% от землището на Столична община. Населението ѝ към 1 февруари 2011 г. наброява 4 993 души, а неофициално надхвърля 10 000 души.
През Бистрица минават три реки - – Янчовска и Стара река, които се сливат и образуват река Бистрица, която пресича изцяло Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Общата ѝ дължина е около 12 км. Допълнително очарование на района придават няколкото изкуствени водоскока в долното течение на реката. Протежението на Калната река от природен парк "Бистришко„Бистришко бранище"бранище“ до Бизнес парк Младост, служи за граница между Бистрица и Симеоново.
На административната територия на Бистрица се намират монумент „[[Камбаните]]”“ и новозастроеният Бизнес парк "Камбаните"„Камбаните“, вилните зони [[Бункера]] (част), Малинова долина - – Герена, Шумако, Косанин дол, Зли камък, Манастира, Калфин дол, Бистрица, Беликата, както и много жилищни комплекси от затворен тип. В Бистрица се намира и най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България - – пречиствателна станция "Бистрица"„Бистрица“. Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Бистричани я наричат „Канала”„Канала“, официално е именувана „инж. Иван Иванов”Иванов“. Много приятен маршрут с прекрасни гледки. Оттук може да се тръгне към Железница или към Симеоново. Може също така да се поеме по някоя от пътеките към х. Алеко или към Черни връх. Над Бистрица е разположен и природен парк "Бистришко„Бистришко бранище" -бранище“ – един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина, Бизнес Парк „София”„София“ и Резиденшъл Парк "София"„София“. В непосредствена близост на ул. Бистришко шосе и Околовръстния път се намира магазин ИКЕА.
[[File:Bistritsa_-_jeleznitsa.png|мини|230п|Изглед от Туристическата пътека "инж„инж. Иван Иванов"Иванов“, между Бистрица и Железница]]
== История ==
Бистрица е едно от най-старите селища в полите на [[Витоша]] и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села - – Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били 3 сестри - – Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.
== Религия ==
През [[1925]] г. Бона Велинова от с. [[Григорево]], Елин Пелинско, прекарала нощта на Неделя православна на открито в пост и молитва. На сутринта забила колчета в четирите ъгли на съборената от турците църква и наредила на присъстващите да копаят, докато не открият основите. Казала още, че волята Божия е да се възобнови църквата и да се посвети на светите Йоаким и Ана. Оттогава тук се отслужва [[маслосвет]] на открито на Неделя православна.
От [[1939]] г. до [[1946]] г. върху откритите стари основи е построена [[църква]]. Строи се обаче с лоши материали и през [[1946]] г. покривът пада, зидовете се напукват и се налага сградата да бъде вдигната отново. През [[пролет]]та на [[1947]] г. е дадено начало на строежа на съществуващата днес църква. При започване на изкопа е открита каменна плоча, прикриваща вход към [[гробница]]. Входът представлява правоъгълна шахта, висок е 104 см и е широк 70 см. Помещението е с каменен цокъл, нагоре е строено с [[тухла|тухли]] и постепенно засводено. Стените му са дебели 54 см и са измазани отвътре с [[хоросан]]. На едната има три ниши, облицовани с тухли. Върху мазилката на източната стена е нарисуван кръст с червена боя, а на западната, точно над входа, има нарисувана [[котва]]. В гробницата, положени в дървени ковчези, са намерени мъжки и женски [[скелет]], но единият [[череп]] липсва. Гробницата е ограбвана и затова находките са оскъдни - – малка глинена [[лампа]], силно повредена [[мед (метал)|медна]] [[монета|монетка]]. Според иманярите, черепът на обезглавения скелет е скрит заедно с имането на манастира, а тук трябвало да има и кожен свитък с обяснение... Не се знае чии са скелетите, но се предполага че са на знатни особи (в легендите се прокрадва името на цар [[Иван Шишман]]). Изобщо, старината в Мали дол е наистина интересна и забулена в тайнственост.
Манастирите и черквата (в миналото манастир "Св„Св. Никола"Никола“) са част от средновековния комплекс [[Софийска Света гора]], съставен от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси.
== Обществени институции ==
== Личности ==
[[File:Bistritsa E2.jpg|мини|230п|Паметникът на Никола Крушкин в Бистрица]]
* [[Никола Крушкин (Чолака)|Никола Стефанов Крушкин (Чолака)]]''', наричан още „Шопският апостол“ е роден през [[1836]] г. в Бистрица.
*'''[[Никола Крушкин (Чолака)|Никола Стефанов Крушкин (Чолака)]]''', наричан още „Шопският апостол“ е роден през [[1836]] г. в Бистрица. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттам идва прякорът му -чолав, чолак. Рано останал сирак, той става послушник в [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]]. Негов игумен по това време е [[Генадий Скитник|'''отец Генадий''']], който е и член на Софийския революционен комитет. Там през [[1862]] г. Чолака среща [[Васил Левски]]. Събирайки дарове за манастира в качеството си на [[таксидиот]], Никола Чолака обикаля градове и села и разпалва родолюбивата искра в сърцата на хората. Има заслуга за създаването на много от революционните комитети в Софийска околия, както и за този в Бистрица. Бистришкият революционен комитет е основан в къщата на Григор Ковачки. Председател му е Стоян Посипалката - от кой бистришки род е обаче не се знае. Самият Левски присъства на някои от заседанията на комитета. Революционната и просветителската дейност на Чолака вървят заедно. В неговата [[книжарница]] на Софийския пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), наред с песнопойките се предлагат революционни брошури. Там редовно се провеждат заседанията на Софийския революционен комитет, укриват се членовете му, както и двама [[Христо Ботев|Ботеви]] четници, единият от които е братът на Левски, Петър Кунчев. По заловени писма в [[Дупница]], турците го откриват и залавят. Обесен е пред собствената си книжарница (днес там има паметна плоча) на [[15 ноември]] [[1877]] година, когато руските войски са вече оттатък [[Стара планина|Балкана]] и Свободата е развяла знамена. Отива си с вярата, че народът ще бъде свободен, а героите - увенчани със слава. Главната улица в Бистрица носи неговото име, а признателните бистричани му издигнаха барелеф в центъра на селото.
*''' Богдан Крушкин''' - – (неизв.) - – народен певец живял в годините около Освобождението.
*''' Младен Ангелов Амзин (дедо Денко)''' е учредител и оснвен дарител на бистришкото [[читалище]]. За целта той купува и ремонтира къща, дарява първите 40 тома [[книга|книги]], и на [[9 май]] [[1909]] г. читалище „Св. цар Борис“ е тържествено осветено. То е първото в цяла Софийска околия. От [[1939]] г. Младен Ангелов е негов почетен председател. През [[1943]] г. дарява 5000 лева за фонд „Нова читалищна сграда“. При гостуване в Бистрица към него се присъединява [[Джеймс Баучер]], кореспондент на лондонския вестник [[„Таймс“]]. Новата сграда на читалището е факт от [[1968]] г.
*''' Отец Драгомир Янков Котев''', автор на "Село„Село Бистрица. Селищна монография"монография“.
*''' Васил Тодоров ''' един от първите и най-добрите футболисти на Бистрица.
*''' Стоил Деянов Гергов''' 5 години Кмет 1979 г. - – 1984 г. и 25 години председател на Читалището на село Бистрица от 1952 г. до 1958 г. и от 1967 г. до 1987 г.
== Редовни събития ==
*Събор на [[9 септември]] ([[Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна|Св. Йоаким и Анна]]) в местността [[Мали дол]]
*Събор на [[14 октомври]] ([[Петка Българска|Петковден]]) в двора на [[Бистришки манастир „Света Петка“|манастира "Св„Св. Петка"Петка“]]
== Литература ==
В селото литературата е по-особена, защото по-възрастните хора все още говорят "шопски"„шопски“.
== Други ==
'''''Речник на диалектните думи в Бистрица'''
*'''А'''
арно - – добре, хубаво<br>
ако - – нищо че<br>
*'''Б'''
бай - – батко<br>
бреам - – кашлям<br>
*'''В'''
вардим - – пазя<br>
*'''Д'''
дека - – къде<br>
дзверим се - – чудя се<br>
дзидзам - – ситня (за хоро)<br>
*'''Е'''
ега - – дано<br>
ена - – да<br>
*'''Ж'''
жуберкам - – дъвча, предъвквам<br>
*'''К'''
кьоше - – ъгъл <br>
коджа - – много<br>
*'''Л'''
лонджа - – годеж<br>
*'''М'''
мегдан - – площад<br>
маана - – недостатък<br>
*'''Н'''
нане - – батко<br>
немой - – недей<br>
*'''О'''
оди - – ходи<br>
опинци - – цървули<br>
окам - – викам<br>
оти - – защо<br>
он, она, оно, они - – той, тя, то, те<br>
орати - – говори<br>
*'''Р'''
ромощавец - – хрущял<br>
ручам - – ям, храня се<br>
*'''С'''
стрина - – жена на чичото<br>
скокот - – гъдел<br>
слог - – хълм, могила, височина<br>
*'''Т'''
тетка - – сестра на майката<br>
трантувам - – слугувам<br>
*'''Ф'''
фърцам - – сърбам<br>
фифоль - – петно<br>
*'''Ч'''
чиним - – струвам<br>
*'''Я'''
японджак - – ямурлук (овчарско наметало)<br>
== Външни препратки ==
{{commonscat|Bistritsa|Бистрица (Област София град)}}
*[http://www.bistrica-bg.com Официален сайт на Бистрица - – история, фолклор и музика, туризъм, форум]
*{{икона|en}} [http://www.unesco.org/culture/intangible-heritage/08eur_uk.htm Бистришките баби в списъка на ЮНЕСКО]
*[http://pogledets.hit.bg/index.html Страница на Хижа „Погледец“]
*{{икона|bg}} и {{икона|en}} [http://www.forsyths.addr.com/linka/ ''Слушай, щерко, и добре запомни'' - – Песните и живота на Линка Гекова Гергова от село Бистрица, Софийско]
* [http://bnt.bg/bg/productions/75/edition/5660/bnt_taksi_8_januari_2010 БНТ Такси, 8 януари 2010 г., Бабинден] – - "„''не се раждат вече деца в Бистрица''"“.
* [http://bnt.bg/bg/productions/75/edition/5699/bnt_taksi_11_januari_2010 БНТ Такси, 11 януари 2010 г., Объркан свят]
| 