Уикипедия

Владислав Шикорски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Kmmarria (беседа | приноси)
124 редакции
добавяне на информация
м Превод от; форматиране: 13x кавички, 3x тире-числа, 5 интервала, 6lokavica, й→ѝ (ползвайки Advisor)
Ред 31:
През юли [[1943]] г. самолет, на борда на който е Сикорски, се разбива в морето, веднага след като е излетял от [[Гибралтар]], като всички на борда без пилота загиват. Точните условия около катастрофата се обсъждат, като съществуват много [[конспиративна теория|конспиративни теории]] за нея и за смъртта на Сикорски. Разследващите по-късно откриват, че нараняванията му не са обичайни за загинал при самолетна катастрофа (което поражда спор за обстоятелствата, довели до смъртта му).
 
През 1907 г. се сближава с Полската социалистическа партия, която тогава е една от основните независими групировки. По това време среща [[Йозеф Пилсудски|Юзеф Пилсудски]]. Шикорски притежава сериозно военно образование и обучава останалите членове на партията като им представя различни теми, свързани с военното изкуство. През 1908 г. в Лвов, заедно с Мариан Кукел, Валери Славек, Кажимеж Соснковски, Витолд Йодко-Наркевич и Хенрик Минкевич, основават ''Związek Walki Czynnej'' (Съюз за активна борба), чиято главна цел е организирането на въоръжено въстание срещу Руската империя. През 1910 г. Шикорски е един от организаторите и на ''Związek Strzelecki'' (Асоциация „Стрелец”„Стрелец“). Назначават го и за отговорник по военните въпроси в Комисия на временните независими конфедеративни партии (Komisja Tymczasowych Skonfederowanych Stronnictw Niepodległościowych). Освен това е един от водачите на Прогресивно-демократическата партия (Stronnictwo Postępowo-Demokratyczne).
 
== Първа световна война ==
Ред 43:
След убийството на [[Габриел Нарутович]], маршалът на Сейма Мачей Рата, съгласно чл. 40 от Мартенската конституция, получава правото до определи шефа на Съвета на министрите. На 16 декември 1922 г. назначава на тази длъжност генерал Владислав Шикорски. Той изпълнява и задълженията на министър на вътрешните работи. Основна задача на новия премиер в сферата на вътрешната политика се оказва необходимостта да внесе спокойствие в напрегнатата социална ситуация около убийството на Нарутович. На 17 декември правителството въвежда извънредна ситуация. Военен министър става генерал Кажимеж Соснковски, който назначава Юзеф Пилсудски за шеф на Генералния щаб. Кабинетът на Шикорски няма безусловната подкрепа на нито една от политическите сили тогава.
 
Въпреки това, на 23 януари 1923 г. Шикорски получава вот на доверие от Сейма (макар че част от депутатите напускат заседанието и не участват в гласуването). Все пак мнозинството от  политическите сили третира неговото правителство като временно. След успокояването на социалното напрежение и избора на нов президент (Станислав Войчеховски), правителството на Шикорски се изправя пред поредната задача – разрешаване на икономическите и финансовите проблеми и най-вече намаляване на инфлацията.
 
Правителството на Шикорски довежда до признаването на източните полски граници от западните страни. Във връзка с това на 15 март 1923 г. Съветът на посланиците приема резолюция.
 
В същото време правителството не се справя с въпросите, свързани с вътрешната политика. Владислав Грабски, министър на финансите, разработва план за реформа, но не получава подкрепа от Сейма. Шикорски се опитва да маневрира между последователите на Пилсудски и тези на Националната демокрация. Неговите привърженици създават тайна организация „Чест и Родина”Родина“. Опитва да ограничи влиянието на най-крайните десни сили. Стреми се да привлече на своя страна хора от другите партии, но не успява. Серията от бомбени атентати през пролетта на 1923 г. отслабват авторитета и влиянето на правителството. В страната расте напрежение, което кабинетът не успява да овладее.
 
В резултат на това в Сейма се появяват тенденции към създаване на коалиции, които се съсредоточават около десните и центристките групировки. След дълги преговори, на 17 май 1923 г. във Варшава е подписан т.нар. [[Ланцкоронски пакт]], в резултат на който споразумение за сътрудничество подписват Обединената народна партия, Полската християндемократическа партия и Полската народна партия „Пяст”„Пяст“. Още на 26 май този блок предизвиква оставката на генерал Владислав Шикорски от поста председател на Съвета на министрите.
 
== Извън основното течение в политиката ==
През 1921 г. Пилсудски повишава Шикорски в генерал-лейтенант. През годините 1921 – 1922 изпълнява длъжността шеф на Главния щаб. В периода 1924 – 1925 г. е министър по военните въпроси във второто правителство на Владислав Грабски. През май 1926 г. отново е възприеман като един от кандидатите за шеф на правителството. След оставката на кабинета на Александър Скшински на 5 май 1926 г., Карол Попел, лидер на Работническата партия, предлага отново Шикорски за тази длъжност, тъй като смята, че той е човек с голям авторитет, готов да се противопостави на Пилсудски. Президентът обаче отказва тази кандидатура, твърдейки, че това би означавало да влезе в явен конфликт с Пилсудски. Така кандидатурата на Шикорски за премиер отпада. Витос го предлага за министър на вътрешните работи, а за да го убеди да приеме тази длъжност, за Лвов заминава Попел. Оказва се обаче, че Пилсудски е твърдо против участието на генерала в правителството на Витос.
 
През 1934 г. е издадена книга, чийто автор е Шикорски „Бъдещата война – нейните възможности и характер както и свързаните с нея въпроси за защита на страната”страната“. В нея представя своите анализи и очаквания, чиято точност е потвърдена от световния военен конфликт, който избухва пет години по-късно.
 
По това време публикува много от своите разсъждения, предвиждайки между другото oпасносттаопасността от демилитаризация на Германия и трагичните последици от политиката на умиротворяване.
 
Шикорски започва да пише обстойни статии на военно-политически теми във вестника „Kurier Warszawski”Warszawski“, в които предупреждава за опасността от немското могъщество. Заедно с това лансира идеята за създаване на съюз на демократичните страни (с участието на Полша) със СССР, насочен срещу Германия.
 
Малко преди да започне [[Полска кампания (1939)|Полската кампания]], Шикорски се връща в страната и се опитва да заеме позицията, на която би могъл изцяло да използва своите умения, но не успява. Заминава за Франция, където на 28 септември, с разрешение на съюзниците, се заема със създаването на полска армия в изгнание.
 
== Премиер и главнокомандващ (1939- – 1943) ==
В Париж се присъединява към Владислав Рачкевич и Станислав Миколайчик. Игнаци Мошчицки отстъпва от длъжността президент на Република Полша и назначава Владисла Рачкевич. От своя страна Рачкевич поверява мисията за създаване на правителсвото на Аугуст Залески, бивш министър на външните работи. Неговата позиция обаче е доста слаба – септемврийският крах подкопова авторитета на този лагер. В опозиция спрямо него е и Владислав Шикорски. Генералът е възприеман като франкофил и политик, който има добри контакти с френските власти. На 30 септември 1939 г. Рачкевич го назначава отново за премиер. В същото време представителите на опизицията подписват т.нар. парижко споразумение с политиците от Санацията, които пребивават във Франция. Според това споразумение президентът ще изпълнява своите конституционни правомощия в съгласие с премиера.
 
Ред 73:
Междувременно Владислав Шикорски се съсредоточава в създаването на полска армия във Франция – на 4 януари 1940 г. подписва военно споразумение с френското правителство. По това време Полша е третият най-силен съюзник, разполагащ с 84 хиляди войници във Франция. Докато Шикорски изпълнява длъжността шеф на правителството в изгнание, той е изключително популярен в родината си.
 
След немската атака срещу Франция и разбиването на френската войска, Владислав Шикорски не приема предложението на френския маршал [[Филип Петен]] за безусловна капитулация. На 13 юни до полското правителство достига поверителна информация за разговори между французи и немци на тема предаване. На 17 юни кабинетът получава официална информация за капитулация. Това освобождава Полските въоръжени сили от отговорността им за сътрудничество с Франция. Крахът на тази страна е огромно разочарование за Шикорски, който до последно вярва във военната йѝ мощ и волята за борба на населението. След капитулацията на Франция в полското правителство в изгнание се появяват гласове за необходимостта от разпускане на кабинета на Шикорски. Но до там не се стига благодарение на неговите усилия и помощта на Великобритания.
 
На 19 юни Шикорски се среща с премиера [[Уинстън Чърчил]] и му обещава, че полските войски ще воюват редом с британските докато не победят. На 5 август 1940 г. той подписва споразумение за възстановяване на полската армия и полското правителство в изгнание във Великобритания.
Ред 86:
 
== Договорът Шикорски-Майски ==
След германското нападение срещу СССР ([[Операция „Барбароса“|Операция „Барбароса]]”“) през юни 1941 г., Шикорски е един от първите политици, който забелязва огромната промяна. Въпреки това, ден след нападението в реч по радиото от 23 юни 1941 г. генералът предава условията, при които полското правителство ще установи дипломатически отношения със Съветския съюз. Шикорски иска Сталин да признае източната граница на Полша така, както е установено в записите на Рижкия договор от 1921 г. Освен това иска за нея и гаранция от Великобритания и САЩ. Подчертава и необходимостта от подобрение на ситуацията на полското население, което се намира на териториите, заети от СССР след 17 септември 1939 г. В същото време Съветският съюз се застъпва за възстановяване на независимата полска държава, но само и единствено в етническите си граници.
 
За Уинстън Чърчил е важно бързо да сключи договор със Сталин. За това оказва натиск върху полския премиер. Предварителните разговори по този въпрос започват на 5 юли 1941 г. Освен Шикорски и съветския посланик Иван Майски, в тях участват и представители на британското правителство (Александър Кадоган, а после и министър Антъни Идън). Руснакът осъзнава своята силна позиция в преговорите. За него е ясно, че Чърчил е по-заинтересован да привлече Сталин в съюз, отколкото да гарантира на Полша благопрятна ситуация след края на войната. Затова Майски заема твърда позиция, а Шикорски е принуден да лавира и отстъпва. След дълги разговори, той успява да получи обещание от съветска страна, че ще признае за невалидно всяко споразумение с нацистка Германия. Това дава надежда на Шикорски, че СССР ще признае границите на Полша.
Ред 92:
Преговорите, водени със СССР, довеждат до консолидиране на опозиционните настроения спрямо действията на Шикорски. Ръководи ги генерал Кажимеж Соснковски, министър без портфейл в правителството в изгнание. Бурно протичат две заседания на Националния съвет – на 15 и 21 юли, по време на които министърът на външните работи Аугуст Залески отправя остра критика срещу Шикорски. На 25 юли трима членове напускат правителството: Залески, Соснковски и Мариан Сейда (министър на правосъдието). Тази група е на мнение, че с евентуалното подписване на договор със Сталин трябва да се почака докато военната ситуация на СССР във войната с Германия е дотолкова лоша, че Съветският съюз да бъде готов на отстъпки. Президентът Рачкевич е на същото мнение и на 29 юли отнема правомощията на премиера, които са му необходими, за да подпише договора. Шикорски обаче смята, че всяко забавяне влияе неблагоприятно на международната позиция на полското правителство. Затова решава да подпише договора на своя отговорност.
 
На 30 юли 1941 г. той  подписва споразумение с посланика Иван Майски относно създаването на полска армия на изток (съюз Шикорски-Майски). По време на тържественото подписване присъстват Чърчил и Идън. Към споразумението има таен протокол, че съществува вероятност да се водят по-нататъшни разговори по въпроси, които не са обсъдени в съдържанието на документа. Споразумението е разкритикувано от опозицията на Шикорски, която обръща особено внимание на определението „амнистия”„амнистия“, което предполага, че поляците, пребиваващи заети от СССР земи, са обект на съветското право, следователно се намират на територия, принадлежаща на Съветския съюз. Тази дума предполага също, че полските граждани са извършили някакво престъпление.
 
Споразумението е потвърдено с договора Шикорски-Сталин, подписан през декември 1941 г. Благодарение на това съветските власти обявяват амнистия за поляците, затворени в ГУЛАГ, и създаване на Полска армия в СССР под командването на генерал Владислав Андерс. Благодарение на това територията на СССР успяват да напуснат около 115 хил. души.
 
Подписването на този договор води до сериозна криза в полското правителство в изгнание. На 27 юли Аугуст Залески се оттегля от длъжността министър на външнте работи. Малко по-късно се оттеглят Сейда и Соснковски. Президентът Рачкевич също се замисля, но все пак остава и на 22 август подписва заповедите за освобождаване на гореспоменатите министри. На тяхно място идват: Едвард Рачински  (на 3 септември оглавява министерството на външните работи), Херман Либерман (министър на правосъдието; умира на 21 октомври, замества го Вацлав Комарницки) и Карол Попел (министър без портфейл).
 
На 30 ноември 1941 г. Шикорски посещава [[Куйбишев]], където тече организацията на полската войска. След това, на 3 и 4 декември се среща със Сталин. Предлага полската армия да бъде изпратена в Иран, но не получава съгласие. Двамата определят, че ще се състои от 6 дивизии, наброяващи около 96 хил. войници, както и спомагателни формации, към които ще се присъединят още около 30 хил. души. Сталин се съгласява да евакуира от СССР 25 хил. войници. В резултат на проведените разговори на 4 декември е подписана съвместна политическа декларация. Тогава Шикорски смята, че ''със СССР трябва да се сключи дълготраен съюз срещу германците и завинаги да се свърши с предвоенната политика на лавиране между двама врагове.''
Ред 107:
През 1943 г. напрегнатите отношения между полското правителство в изгнание и Съветския съюз са изложени на тежко изпитание. На 13 април немците информират за откриването на 4 хил. полски офицери, убити от НКВД и заровени в гората край с. Катин, близо до Смоленск. Нацистката пропаганда, водена от [[Йозеф Гьобелс]], успешно използва случилото се, за да влоши отношенията между Полша, съюзниците и СССР. Съветският съюз, а по-късно Русия отказва да поеме отговорност за случилото се чак до 90-те години на XX в., като обвинява Германия.
 
На 16 април Владислав Шикорски отказва да приеме официалната съветска интерпретация за Катинското клане и настоява да се проведе разследване от Международния червен кръст по този въпрос, за което СССР го обвинява в сътрудничество с III Райх. На 26 април 1943 г. Съветският съюз прекъсва дипломатическите си отношения с полското правителство в изгнание. В кореспонденция с Чърчил, Сталин не изключва подновяване на отношенията при персонални промени в състава на полското правителство. В отговор на това на 12 май Чърчил пише, „че може да се подобри съставът на полското правителство, макар че би било много трудно да се намерят по-добри кандидатури. Също като вас мисля, че Шикорски и няколко други трябва да останат.”“ Междувременно Сталин свиква Съюза на полските патриоти начело с Ванда Вашилевска и започва организирането на 1 Пехотна дивизия „Тадеуш Косцюшко”Косцюшко“ под ръководството на Зигмунт Берлинг, фактически подчинена политически на Сталин. Този ход е насочен срещу полското правителство в изгнание и трябва да положи основите за създаването на подчинен на СССР център на властта в Полша. През юни 1943 г. Владислав Шикорски обявява войската на Берлинг ''за полска комунистическа дивизия с диверсионен характер, а нейния създател за предател, който дезертира от полската войска''.
 
Шикорски дава съгласие за разговори на негови представители в Полша и ръководството на [[Армия Крайова]] с дейците от Полската работническа партия. Комунистите възнамеряват да поверят на Шикорски поста на премиер в правителството на Полша, освободено от Армия Червона. По време на разследването, според Ксавери Прушински, на 2 юли 1943 г. в Кайро Шикорски говори за необходимостта от примирение с промените на източната граница на Полша и извършването на конструктивен обрат в полско-съветските отношения.
 
== Смърт в Гибралтар ==
Шикорски умира на 4 юли 1943 г. в Гибралтар, в обратния полет от Близкия изток, където проверява  Полската армия. Още преди пътуването Вацлав Комарницки и Мариан Сейда, членове на правителството, го увещават да не лети в Близкия изток, тъй като настроението войниците са агресивно настроени, което прави пътуването опасно за генерала. Заедно с Шикорски в самолета, който пада в морето в 23:07 ч., 16 секунди след излитане, умира неговата дъщеря Зофия (според официалната версия), Тадеуш Климецки и още 7 души. Тялото на дъщеря му и на останалите трима души не са открити.
 
== След смъртта на Шикорски ==
Ред 119:
След извършена ексхумация през 1993 г. тленните му останки са пренесени във Варшава, а на 17 септември 1993 г. са положени в криптата под Вавелската катедрала.
 
Сеймът на Република Полша обявява 2003 г. за „Година на Владислав Шикорски”Шикорски“.
 
== Ордени и отличия ==
Ред 128:
* Командорски кръст на Ордена на възродена Полша (29 декември 1921)
* Кръст за независимост
* Орден „Грюнвалдски кръст”кръст“ I степен (2 юли 1946 г., посмъртно от Националния съвет)
* Кръст за храброст (четирикратно)
* Златен кръст за заслуги
* Медал „Участник във войната 1918–1921”1918 – 1921“
* Медал „10 години от Освобождението”Освобождението“
* Велик офицер на Ордена на Леополд (Белгия)
*  Голям кръст на Ордена на Белия лъв (Чехословакия)
* Военен кръст 1914–19181914 – 1918 (Чехословакия)
* Военен кръст 1939 (Чехословакия)
* Кръст за свобода I и II степен (Естония)
Ред 170:
* {{икона|en}} [http://home.golden.net/~medals/exile.html Polish forces in the west during World War II]
* {{икона|en}} [http://www.polishnews.com/text/history/was_general_sikorski_a_victim_of_the_katyn_massacre.html Was General Sikorski a victim of the Katyn massacre? Part 1] [http://www.polishnews.com/text/history/was_general_sikorski_a_victim_of_the_katyn_massacre_2.html Part 2] [http://www.polishnews.com/pdf/history/sikorski_p3.pdf Part 3], By Jozef Kazimierz Kubit, Polish News Monthly
*{{Превод от}}{{икона|en}} [http://www.opusmedia.fr/kazimierzduda/default_gb.asp Captain Kazimierz DUDA – 1st Polish Armoured Division – C.K.M.]
* {{икона|pl}} [http://www.searchengines.pl/phpbb203/lofiversion/index.php/t38684.html Smierć gen. Sikorskiego] Reproduction of several recent articles on the subject of Sikorski's death
* {{икона|en}} [http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/article1073791.eceGeneral Sikorski: was it murder?] The Times, July 4, 2003
 
{{Превод от|pl|Władysław Sikorski|50109170}}
 
{{Нормативен контрол}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владислав_Шикорски“.