Граница на Мохоровичич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Mohomap.png|мини|Карта на света, показваща дълбочината на границата на Мохорович.]]
'''Границата на Мохоровичич''' е зона, която разграничава [[земна кора|земната кора]] от слоя, разположен непосредствено под нея - [[Мантия (планета)|мантията]].
 
'''Границата на Мохоровичич''' е зона, която разграничава [[земна кора|земната кора]] от слоя, разположен непосредствено под нея - – [[Мантия (планета)|мантията]].
==Характеристики==
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от [[Геоморфология|геоморфологичните]] дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между земната кора и мантията. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен [[изостазия]].
 
== Характеристики ==
==Установяване==
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - – от 5- – 10 км под океанското дъно, до 20- – 90 км под континентите, в зависимост от [[Геоморфология|геоморфологичните]] дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между земната кора и мантията. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен [[изостазия]].
 
== Установяване ==
На [[9 октомври]] [[1909]] на [[Далмация|далматинското]] крайбрежие на [[Хърватия]] се усеща голямо [[земетресение]]. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от [[сеизмограф]] и са анализирани от преподавателя по [[география]] в университета в [[Загреб]], [[Андрия Мохоровичич]]. Той установява, че [[скорост]]та на разпространение на [[напречни сеизмични вълни|напречните сеизмични вълни]] на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е [[течност|течна]] и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.