== От основаването на халифата (632 г.) до династията на Абасидите (750 г.) ==
Този период включва епохата на първите 4 халифа, „вървящи в правия път“, (ар-р â шидин) – [[Абу Бакр]] (632 – 634 г.), [[Умар ибн Хаттаб|Умар]] (634 – 644 г.), [[Усман (халиф)|Усман]] (644 – 656 г.) и [[Али (халиф)ибн Аби Талиб|Али]] (656 – 661 г.) и владичеството на [[Омеяди]]те (661 – 750 г.). По размерите си империята, създадена за по-малко от сто години превъзхождала [[Римска империя|Римската]] и това е невероятно като се има предвид, че след смъртта на Мохамед е имало голяма вероятност да рухнат и тези не особено големи успехи на исляма, които той постигнал в [[Арабски полуостров|Арабия]]. Умирайки, [[Мохамед]], не оставя наследник и след смъртта му (632 г.) по въпроса за неговия приемник избухват раздори в [[Медина]] между жителите на [[Мека]] и Медина, които можело да доведат до края на исляма. Умар обаче успява да наложи избора на Абу Бакр. Междувременно, с известието за смъртта на Мохамед почти цяла [[Арабски полуостров|Арабия]], освен Мека, Медина и Таифа, веднага се отказва от исляма. С помощта на вярващите от Медина и Мека [[Абу Бакр]] съумява да върне обширната, но разединена Арабия назад към исляма, в което най-голяма помощ му оказва така наречения „[[меч]] Божий“ – опитния пълководец [[Халид ибн ал-Валид|Халид]]. Халид разбива 40-хилядната армия от последователи на лъжепророка Мосейлими в така наречената „ограда на смъртта“ при Акраба (633 г.). Веднага след потушаването на арабското въстание, Абу Бакр, продължавайки политиката на Мохамед, повежда война срещу [[Византия]] и [[Персия]].
[[Умар ибн Хаттаб|Умар]] (634 – 644 г.) успешно продължава тези завоевания и към края на живота си освен самата Арабия владее в Азия [[Сирия]], [[Месопотамия]], [[Вавилония]] и западната половина на Персия, а в [[Африка]] – [[Египет]], Варка и [[Триполи]].
