Васил Левски (област Стара Загора): Разлика между версии

Името на селото до [[1906]] година е '''Аладаалии'''<ref>Мирчев, Н., Коледаров, П., Речник на селищата и селищните имена в България 1878 - – 1987, "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София 1989</ref>, а от 1906 до 1950 година – '''Левски'''. С ук. 165 (обн. 05.IV.1950 г.) е преименувано на '''Васил Левски'''.

Най-често срещани названия на село Васил Левски на латиница са: Aladaalii, Aladaaliy, Aladaili, Levski_2, Lewski, Vasil_Levski, Vasyl_Levski, Levski, V.Levski, V.Lewski, Aladay (от карта на Българските земи в Османската империя в историческия музей, град Стара Загора), Vasil Levski.

Най-често срещани названия на селото (освен Васил Левски) са: Аладаалии, Аладъалий и Аладамий (Видрица, поп Минчо Кънчев), Аиванлий (от летописна книга на с. В. Левски), Аладачлий (Речник на селищата и селищните имена 1878- – 1987, Н.Мичев, П.Коледаров), Лески, Аладайли, Аладали, Аладаали, Аладайлии, Левски (съвременни разговорни наименования).

Теренът в землището на село Васил Левски е пресечен, хълмист, с множество хаотично разположени и взаимно пресичащи се дерета, като на север преминава в равнинен и с по–висока надморска височина. Класификационният код на надморската височина е 3-ти (реш. №563 на МС) с надм. вис. 100–199100 – 199 м. На юг преобладава горска растителност (предимно широколистна), образуваща малки и по-големи горички, т. нар. кории. Там са съсредоточени и дълготрайните овощни насаждения.

Земята е най-големият ресурс на селото. Основният процент от обработваемата площ са ниви, но има и много пасища. Землището на селото е изключително благоприятно за развитие на земеделие поради високото качество на почвите.

Селото попада в почвеногеографския регион на Тракийско–Тунджанската провинция. В преобладаващата си част земите в региона са продуктивни и неерозионни черноземни-смолници. Съдържанието на хумус в горния пласт е 3–43 – 4 % и постепенно намалява в дълбочина на профила. Карбонатите са измити на дълбочина под 80–9080 – 90 см. Реакцията на почвата е неутрална до слабо кисела в безкарбонатния слой и слабо алкална в карбонатния. Тези почви са недостатъчно запасени с азот и фосфор, но имат благоприятен калиев режим.

В почвената структура в село Васил Левски останалите видове почви имат по-слабо хумусно съдържание. Тези почви имат преобладаващо лек механичен състав и рохкав строеж, което ги прави подходящи за интензивно и високо-рентабилно земеделие. Механичният им състав е глинест или тежкопесъчлив–глинест с текстурен коефициент 1,3.

Локализирано е в районите непосредствено съседни на транспортните артерии Е80; Хасково-Димитровград; Димитровград-Радиево-Ст.Загора, както и покрай пътя Горски извор - – Димитровград - – изложени на екологичен риск от вредния ефект на автотранспорта.

По тези трасета преминава интензивен поток от леки коли, товарен и пътнически автотранспорт. Замърсяването има локален характер. Изследванията на почвата с профил 0,30 см (известен като “орен”„орен“ слой, в който е разположена основната биомаса на кореновата система при тревистите растения) показва, че основният екологичен проблем постъпва от акумулирането на оловото в повърхностния слой на почвата. Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове.

За съжаление съществуватСъществуват и нерегламентирани сметища, които замърсяват почвите и водите. Този проблем за съжаление е хроничен за селото.

На 6- – 7 км южно от селото е открито находище на руди суровина за атомната енергетика и голяма гранитна плоча в дълбочина, но не е разработено.

== Население ==

Към 14.03.2008 год г. населението с постоянен адрес е 275 души, с настоящ адрес е 287 души, а с постоянен и настоящ адрес в същото населено място е 236 души.

Брой на жителите от средата на миналия век:

* 1946 г. - – 1359 души

* 1956 г. - – 1339 души

* 1965 г. - – 1086 души

* 1972 г. -  – 815 души

* 1978 г. -  – 693 души

* 2005 г. -  – 320 души

* 2008 г. -  – 287 души

* 2014 г. -  – 187 души

Според кмета на селото Димо Банев Димов към 2011 г. постоянно живеещи в селото са 26 семейства. За сравнение преди столетие около Първата световна война 1910- – 1920 г. постоянно пребиваващите семейства в селото са над 350 и население от 1800- – 2000 жители.

== Климат ==

Село Васил Левски се ситуира в област с преходно-континентален климат. Орографските прегради оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C, а температурната амплитуда е по-малка от тази на Дунавската равнина. Средната юлска температура е около 23- – 24°C. Топлият климат благоприятства отглеждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскостопанската продукция и специализацията на района на низината. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България. Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. Валежите са между 600- – 500 мм за година, което е по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум- – през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развиват мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна инфраструктура - – канали, язовири, водоизравнители и т.н. Годишната сума на сумарна слънчева радиация, постъпваща върху хоризонтална повърхност (ССР), е 1550 kw/m2.

Въпреки сравнително меката зима (като всички зимни средномесечни температури са положителни), понякога минималните температури се понижават значително.В случая съществена роля играят Родопите и Средна гора, които препятстват изтичането на преохладения приземен въздух, както и разположеността на селото на възвишение, без значителна геофизична преграда в непосредствена близост. Валежите през този сезон са средно от 115 до 155 мм, но само около 1/3 от тях са от сняг (30–3530 – 35%). Средната януарска температура варира около 0 градуса с по–чести затопляния под влияние на средиземноморските циклони. Снежната покривка се задържа 20–3020 – 30 дни годишно, когато се образуват и навявания, т.нар. преспи поради масовото изсичане на горите в миналото. Върху зимните условия влияе също и Стара планина, която спира по–слабите нахлувания от студен континентален въздух.

Сумата от валежите е между 130 и 190 мм. При високите температури, които обуславят значителна изпаряемост, тези валежи са твърде недостатъчни. Особено това се чувства през средата и втората половина на лятото, когато много често настъпва продължително засушаване. Поради физикохимичния си състав почвата в региона се спича и образува множество пукнатини, дълбоки понякога повече от 2 метра, ако има продължително засушаване, които местното население нарича „пуканиди“.

Есента е значително по–топла от пролетта. Валежите през есенните месеци са продължителни, но с нисък интензитет, средно между 130 и 160 мм за сезона. Сравнително повече вали през втората половина на есента, докато през първата все още се чувства лятното засушаване. Валежните условия в района са в общи линии с континентален характер, за отделните сезони почти се изравняват (като годишната им сума е 525–615525 – 615 мм.), което показва преход към континентално–средиземноморски климат.

* На 3 юни 1963 г. падна проливен дъжд, който за 25 минути покри земята с 4 - – 5 см. вода. При съединяване в двете сухи дерета водата преля и покри шосето, а чешмата бе покрита с вода над един метър. Къщите, които се намираха в близост до деретата, бяха наводнени до таваните. Също така от бурното течение се срути до основи оборът на ТКЗС.

* На 2 юли 1911 г. падна силна градушка с размер по - – голям от орехи, придружена със силна буря.

== Обществени институции ==

[[File:Читалище Димитър Ангелов, село Васил Левски.jpg|thumb|left|Читалище Димитър Ангелов, село Васил Левски]]

Читалището е наречено на местен учител с леви убеждения Димитър Ангелов. Сградата разполага с библиотека (библиотечен фонд от 3273 книги), кинозала, конферентна зала.

Училището в селото не работи, а сградата е силно повредена... В община Опан функционира 1 училище – Основно училище “Христо„Христо Ботев”Ботев“ в село Опан, като основната цел в развитието на сектора образование е запазване на училището и развитие в посока по-качествено образование.

Наблизо е минавал античен римски път с направление [[Византион]] (дн. [[Истанбул]]). Открити са пътни колони от 3-ти век. Паметникът на [[Васил Левски|Апостола на свободата]] се намира на централния площад пред читалището. Чешмата е построена от г–н Карамалаков с лични средства за благото на селото. Интересен е фактът, че селото и регионът, обхващащ още десетина села, имат характерен диалект, сходен със старославянски (небо, я, куча, черква, црно), както и на думи сродни с [[Италиански език|италиански]] и [[Испански език|испански]], като вероятно имат връзка с думи с латински корен (например чеп-chep, скяла-scala, канджа-cane, ката-cada, марда-merda, пекайля–ohaiila, къни-cane venga, бастисва-basta, bastanca, циба-cita, ментя-menta, брати-brutar, brutando, brutare, ), гръцки (папуци или пустали, мера, карпуза, друм) и турски език (сакън, кистерме, кара, ташкън и много други). От честата употреба с подобни думи в съчетание с кратки думи като го, оть, га, шъ, съ и т.н. произлиза и името на местното население — – гочета.

== Редовни събития ==

*[[28 август]] (Богородица) - – годишен събор. Прави се курбан за здраве и жителите се събират на центъра, за да празнуват.

== Бележки и източници ==

*"Разорението„Разорението на тракийските българи през 1913 г."“ – книга, издадена от акад. [[Любомир Милетич]] през 1918 г.