'''Съществителното име''', наричано понякога за краткост само '''съществително''', а също и '''субстантив''', е [[част на речта]], която означава [[конкретно понятие|конкретни]] или [[абстрактно понятие|абстрактни понятия]]. Подчертава се с една права линия.
В [[изречение]]то съществителното име може да изпълнява синтактичните функции [[подлог]], [[допълнение]], [[несъгласувано определение]], [[обстоятелствено пояснение]] или [[Приложение (граматика)|приложение]]. Например в изречението „Иван написа писмо до баба си.“ ''Иван'' е подлог, а ''писмо'' и ''баба'' са съответно [[пряко допълнение|пряко]] и [[непряко допълнение]].
За разлика от [[местоимение|местоименията]], които имат подобни [[Синтаксис|синтактични]] функции, съществителните образуват отворена лексикална категория - допустима е появата на нови съществителни чрез съчетаване на съществуващи думи, [[словообразуване]], заемане от други езици и други.
В различните езици съществителните могат да се изменят, в зависимост от отношението си към някои [[Граматична категория|граматични категории]] - [[определеност]], [[падеж (граматика)|падеж]], [[именен клас]] (включителна [[род (граматика)|род]]), [[Число (граматика)|число]].
