Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии

В [[1408]] г. претендентът за османския трон [[Сюлейман Челеби]] започва контраофанзива и настъпва по долината на рeка [[Морава (река)|Морава]], атакува центъра на земите на цар Константин ІІ Асен между Пирот и Ниш по р. Темска и превзема крепостта [[Темско]] край Пирот, като нанася тежък удар върху антиосманските сили. В [[1409]] от [[Въстание срещу Муса|въоръжените сблъсъци на бунта]] са обхванати [[Провадия|Овеч и Провадийско]], [[Айтос]]ко, [[Аспарухово (Област Варна)|Овчага]], [[Мадара]], [[Велес]] и т.н. През [[1412]] г. другият претендент за османския трон [[Муса Челеби]] завзема Видин и други крепости северно от Балкана, продължава похода си от Западна към Североизточна България и оттам – към Македония. С нечувани изстъпления до април [[1413]] г. турците установяват някакво господство, но съпротивата продължава и българските отряди вземат страната на третия претендент за османския трон и бъдещ султан [[Мехмед I]]. Муса е убит от него в битката при [[Калково (Софийско)|с. Чамурлии]], Софийско, пленените християни са освободени и с българския цар, влашкия войвода и т.н. е договорен мир, но в [[1416]] г. в [[Лудогорие]]то избухва въстание срещу султан [[Мехмед I]], водено от шейх [[Махмуд Бедредин Симави|Бедредин Симави]], който проповядва равенство и братство между християни и мюсюлмани и естествено е подкрепен от българското население на полуострова. Следват нови битки и кръвопролития в цяла България. В [[1417]] съпротивата в Североизточна България е подавена и многобройни турски войски минават във Влашко. В южна посока турците атакуват и същата година завладяват част от [[Албания]]. Шейхът е обесен в Сяр в [[1418]] г. Константин и Фружин не са пленени. Фружин намира убежище в Маджарско, а по-късно и Константин се оттегля в Белград, където умира в [[1422]] г. Това е краят на Българското царство,но българската съпротивата се изявила в множество възстания и хайдушкото движение,продължили до Освобождението на България.