Това е първата масова проява на съпротивата на българите от [[Тимошко]], [[Пирот]]ско и въобще на България срещу [[Османско владичество|османското господство]].
Така България се разпокъсва на три царства - Търновското царство,Видинското царство,Добружанското деспотство на Тертеровци с главен град Карвуна и много други български,самостоятелни феодални владения,които византийските източници наричат "хилядите Българии",а летописецът [[Йохан Шилтбергер|Ханс Шилтбергер]] писал, че в края на 14 век били: ''"три страни, всички които се наричали България".'' В югозападните Балкани,част от образувалите се български,самостоятелни феодални владения на Симеон(на запад и юг от Халкидики),на Углеша с главен град Сяр;на Богдан(1355-1371 г.);на Хрельо с главен град Струмица;на Вълкашин(1355-1374 г.) и Крали Марко(1374-1396 г.) с главен град Прилеп;на Константин Драгаш(1365-1395 г.) с главен град Велбъжд,войвода и севастократор Момчил в Родопите и Беломорска Тракия(род.1305-1345 г.),биват постепенно завладяни от османците(турците).А на север от Дунав и Богданско(днешна Молдова),българските владетели и аристократи стават васали на унгарците или турците.Интересното е,че в Средновековните европейски карти,България продължава да съществува като държава,на север от Дунав.
