Роберт Менасе: Разлика между версии

| име = РобъртРоберт МенъсМенасе

'''РобъртРоберт МенъсМенасе''' ({{lang-de|Robert Menasse}}) е австрийски писател.

Роден е на [[21 юни]] [[1954]] г. във [[Виена]]. Висшето си образование получава във [[Виена]], [[Залцбург]] и [[Месина]], изучавайки немски проучваниягерманистика, философия и политически науки.

В периода от [[1981]] до [[1988]] г., МенъсМенасе работи като младши преподавател в Института за теория на литературалитературата към Университета на Сао Пауло, [[Бразилия]]. Той продължава да работи като независим публицист, журналист и преводач на романи от португалски на немски език.

След завръщането си в Европа от Бразилия, МенъсМенасе живее предимно в градовете [[Берлин]], [[Виена]] и [[Амстердам]], като сеганай-трайно живеесе установява във Виена.

През 1980 г. той завършва докторската си дисертация на тема „Der Typus des Außenseiters im Literaturbetrieb. Am Beispiel Hermann Schürrer“.

Първият му роман Sinnliche Gewissheit, публикуван през 1988 г., е полу-автобиографичнавтобиографичен разказ на австрийци, живеещи в изгнание в Бразилия.

СписаниетоСписание ''Literatur und Kritik Literatur'' публикува за първи път поемата му ( „Kopfwehmut“) през 1989 г., а по-късно и романите му Selige Zeiten, brüchige Welt, Schubumkehr и Die Vertreibung AUs дер Hölle (2001). През 1990 г. Робърт МенъсМенасе ства първият писател, на който трябва да бъде връчена Heimito von Doderer Prize за Додерер.

език Menasse е в пъти игриви и на моменти едва доловимо саркастичен. Повтарящи се теми в романите му са самотата и отчуждението в рамките на човешките взаимоотношения и в резултат на обстоятелства, неговия характер живее ". В работата си MenasseМенасе често критикува латентна форма на антисемитизъм все още широко разпространена в света немскоезичната днес.

Също така тойАвтор е автор на някои есета завърху Австрия (особено на тема австрийскаавстрийската идентичност и история. Той пишеПише и за бъдещето на [[Европа]] и на [[Европейския съюз]], критикувайки тенденциите на ренационализация и анти-движенията насрещу европейската интеграция, които са реакция на финансовата криза от 2007 – 2008 г. и нейните последици („Der europäische Landbote“, 2012).