Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x 6lokavica, 2x тире, 6 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Въстанието на Константин и Фружин''' започнало през [[1404]] или [[1408]] г. е всъщност военна кампания на цар [[Константин II Асен]] за отхвърляне на османското господство над неговите западнобългарски земи и на братовчед му княз [[Фружин]] (син на цар [[Иван Шишман]]) за възстановяване на Търновското царство, подпомогната от действията на войводата [[Мирчо Стари]] за прогонване на турците от източните български земи. Счита се, че тя продължава с най-голяма сила до [[1413]] г. и окончателно приключва към [[1417]] г. Сведенията за нея са доста оскъдни и подробностите продължават да бъдат обект на дискусии сред историците. Почти нищо не се знае за хода на действията; спорни са въпросите за годините на началото и края, за точния район на разпространение и т. н.
 
== Обстановка ==
[[Файл:Prince fruzhin of bulgaria.jpg|мини|200п|ляво|Княз Фружин]]
В началото на 15 в.победоносните завоевателни войни на Османската империя са прекъснати. През [[1402]] г. войските на [[султан]] [[Баязид I]] са разгромени от тимуридите, той самият е пленен и по-късно е убит, но турските принцове са спасени от войските на съюзните им сръбски князе. Настъпват междуособни борби за наследството и трона, които продължават цяло десетилетие и отслабват допълнително османската държава. Византия урежда едностранно отношенията си с турците на Сюлейман челеби с Галиполския договор. В [[1403]] - – [[1404]] владетелите на застрашените [[Унгария|Маджарско]], [[Сърбия]], [[Босна]], [[Влашко]] сключват военен съюз воден от бъдещия император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]].
 
Към този съюз се присъединяват цар [[Константин II Асен]] (син на [[видин]]ския [[цар]] [[Иван Срацимир]] и владетел на силно отслабеното и териториално съкратено [[Видинско царство]]) и неговият първи братовчед княз [[Фружин]] (син на цар [[Иван Шишман]]). Възползвайки се от вътрешната криза в [[Османската империя]] през [[1404]] или [[1408]] г., те прогонват турците от [[Видин|Бъдин]] и фактически вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското иго.
 
Според редица сведения Константин II Асен управлява своето царство почти до смъртта си през 1422 г. и най-вероятно, включвайки се в създадената от крал Сигизмунд I християнска коалиция срещу турците, едновременно е подпомогнал братовчед си Фружин в опита му да отстои бащините си владения.
 
== Ход ==
Кампанията започва с настъпление в Подунавието. След успешно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в [[1404]] г. от влахо-българската войска е превзета Силистра, а през 1406 г. - – по-голямата част от Добруджа и земи във Видинско. В [[1407]]– [[1408]] г. Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си [[Акънджии|акънджийските отряди]], докато царят заедно с Фружин действа в западните български предели. В Северозападна България военните действия в [[Поморавие|Нишко]] и [[Тимошко]] придобиват голям размах през [[1408]] г. обхващайки почти всички територии на Видинското царство и достигат тези на бившето Търновско царство. Във [[Видин]], [[Ниш]] и [[Пирот]] турското господство е ликвидирано. С унгарската армия на крал Сигизмунд се движи Шишмановият син Фружин. Двамата водачи сeсе ползват с подкрепата и на сръбския [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].
 
В [[1408]] г. претендентът за османския трон [[Сюлейман Челеби]] започва контраофанзива и настъпва по долината на рeкарека [[Морава (река)|Морава]], атакува центъра на земите на цар Константин ІІ Асен между Пирот и Ниш по р. Темска и превзема крепостта [[Темско]] край Пирот, като нанася тежък удар върху антиосманските сили. В [[1409]] от [[Въстание срещу Муса|въоръжените сблъсъци на бунта]] са обхванати [[Провадия|Овеч и Провадийско]], [[Айтос]]ко, [[Аспарухово (Област Варна)|Овчага]], [[Мадара]], [[Велес]] и т.н. През [[1412]] г. другият претендент за османския трон [[Муса Челеби]] завзема Видин и други крепости северно от Балкана, продължава похода си от Западна към Североизточна България и оттам – към Македония. С нечувани изстъпления до април [[1413]] г. турците установяват някакво господство, но съпротивата продължава и българските отряди вземат страната на третия претендент за османския трон и бъдещ султан [[Мехмед I]]. Муса е убит от него в битката при [[Калково (Софийско)|с. Чамурлии]], Софийско, пленените християни са освободени и с българския цар, влашкия войвода и т.н. е договорен мир, но в [[1416]] г. в [[Лудогорие]]то избухва въстание срещу султан [[Мехмед I]], водено от шейх [[Махмуд Бедредин Симави|Бедредин Симави]], който проповядва равенство и братство между християни и мюсюлмани и естествено е подкрепен от българското население на полуострова. Следват нови битки и кръвопролития в цяла България. В [[1417]] съпротивата в Североизточна България е подавена и многобройни турски войски минават във Влашко. В южна посока турците атакуват и същата година завладяват част от [[Албания]]. Шейхът е обесен в Сяр в [[1418]] г. Константин и Фружин не са пленени. Фружин намира убежище в Маджарско, а по-късно и Константин се оттегля в Белград, където умира в [[1422]] г.
 
== Значение ==