Националсоциализъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
В цялата статия има един-единствен източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{
::''Тази статия разглежда идеологията на историческия националсоциализъм. За историята на Германия в периода от 1933 до 1945 г. вижте статията [[Германска империя (1933-1945)]]. Разгледайте и [[История на Австрия|историята на Австрия]]''
{{Националсоциализъм}}
'''Националсоциализмът''' ({{lang-de|Nationalsozialismus}}), също наричан и '''нацизъм''', е [[тоталитаризъм|тоталитарна]]<ref> {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/Biblio/Istoria/Nacizam/Istoria.htm
Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на [[Ваймарска република|Ваймарската република]]
== Нацистката идеология ==
Националсоциалистите имат знаме с червен цвят. Но въпреки това, между социализъм и националсоциализъм съществува голяма разлика. На [[Български език|български]] се използва и употребяваният в [[английски език|английски]]я и [[руски]]я термин ''нацизъм'' (nazism, нацизм). Понемчената версия (Nazismus) се употребява рядко в Германия за разлика от носещото негативни [[конотация|конотации]] ''наци'' (Nazi) за привърженик на националсоциализма.
Думата произлиза от по-дългото название ''НАЦИоналсоциализъм'', с което назовават идеологията си членовете и привържениците на тази теория, като го мотивират политически. Наименованието „националсоциализъм“ (също „национален социализъм“) произлиза от програмната платформа на образуваната през
След падането на [[Хитлер]] терминът ''националсоциализъм'' продължава да се употребява в тогавашната [[ФРГ]] за идеологията на водената от [[Националсоциалистическа германска работническа партия]] (NSDAP, учредена [[1920]] г.) политика, като по този начин националсоциализмът бива разграничаван от [[Италия|италиански]]я [[фашизъм]]. В [[Германска демократична република|ГДР]] вместо това националсоциалистическият [[светоглед]] (който в основите си е по-скоро смесица от различни идеологически начала с корени от [[19 век|XIX в.]]) по-често се назовава (както и на руски) „[[фашизъм]]“ и „хитлерофашизъм“. В този случай преобладава обобщаващо тълкуване, при което националсоциализмът се обединява с други идеологии и режими, целящи отблъскване на предполагаема социалистическа [[революция]].
Още по-генерализираща интерпретация е теорията за [[тоталитаризъм|тоталитаризма]], разпространена предимно в [[САЩ]], но и в [[Западна Германия]] през 1950-те и 1960-те год., която подчертава сходствата между незачитащите човешката личност режими при националсоциализма и [[сталинизъм|сталинизма]]. Съществува разлика между двете понятия. Терминът националсоциализъм се опитва да направи връзка между мотивирания национализъм и заимстваните от социализма единични антикапиталистически стремления. Този спорен подход, при който се прави сравнение между националсоциализма и сталинизма с намерението да се докажат техните сходства чрез разместване на различни идеологически и теоретически конструкции, и до днес води до оживени обществени дебати.
Социалистическите елементи в
Били обаче яростно оспорвани съществени елементи на развитата от [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]] между [[1840]] и [[1890]] г. социалистическа теория, а именно премахване на частната собственост, капиталистическото класово разделение и принципът на [[интернационализъм|интернационализма]] и равенството. Редом с еврейството Хитлер поставял като свой най-голям идеологически враг [[марксизъм|марксизма]], чиито партии след налагането на националистическата политика през 1933 г. били забранени по същия начин, както и втората носеща колона на организираното [[работническо движение]]
От 1928
По-нататък той търсил съюз с едрата индустрия с цел постигане на легално заемане на властта, след като десните опити за [[преврат]] в началото на [[1920-те]] (пучът на Кап и фон Лютвиц и Биреният пуч на Хитлер) се провалят. Ако не се вземат предвид някои изключения като Фриц Тюсен или Емил Кирдорф, които щедро предоставяли на партията дарения, преобладаващата част от едрите индустриалци останали скептични или неутрални спрямо националсоциализма чак до [[1933]] г. Това се показва и от сравнението между двата политически призива на капиталисти през есента на 1932 г. Апелът на близкия до Германската национална народна партия (DNVP) кръг, който действал в подкрепа на канцлера [[Франц фон Папен]] бил подписан от повече от 300 индустриалци, докато
През [[1934]]
== Характерни черти на националсоциализма ==
Спорно е, доколко е съществувала обособена националсоциалистическа идеология. В тази връзка е и изказването на [[Ханс Франк]] (военен престъпник, политик и управител на завладяната Полша) от [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергските процес]], че е имало „толкова много националсоциализми, колкото и националсоциалисти“. В крайна сметка въпросът би трябвало да остане отворен, като се вземе предвид фактът, че националсоциалистическага идеология надживява своя фюрер, който е трябвало да послужи за абсолютен център за изграждането на цялостната политическа система.
Ред 32:
* [[Евтаназия]] и [[евгеника]], съответно „расова хигиена", като вяра във възможността за „положителна селекция" на една господстваща раса,
* Родство с [[фашизъм|фашизма]], което се показва и в пропагандата,
* Идея за народ-общество (еднонародно общество, Volksgemeinschaft), определено чрез кръвното родство, в което не трябва да има класови противоречия; оттам също антимарксизъм, [[антикомунизъм]] и антиболшевизъм, също както и [[антикапитализъм]] (защото за националсоциализма капиталистическата икономика уврежда връзката с родината и морала на народа),
* [[тоталитаризъм]] – отклоняване от [[демокрация]]та; разбиване на политическите партии, профсъюзите и свободната преса,
* широкообхватни правомощия за тайните служби и шпионите; вж. също [[Гестапо]] и [[доносник|доносничество]]
* Фюрерство – концентрация на цялата власт и авторитет в едно водещо лице, както и разпростирането на този принцип на останалите [[йерархия|йерархически]] нива,
* [[милитаризъм]],
*
* позоваване на
Подобно на фашизма в [[Италия]], който неговият инициатор [[Бенито Мусолини]] нарича като „сливане на едрия капитал и държавата“, нацистите са подпомагани финансово както от отделни немски, така и от чуждестранни предприемачи като бастион срещу [[болшевизъм|болшевизма]].
[[Картинка:Anti-Semitismus_1933.jpg|мини|Бойкот на магазин
Антисемитизмът се захранва от различни, частично противоречиви течения. Така евреите били държани отговорни общо взето за неуредици като масовата безработица, урбанизацията (увеличаването на броя на градовете, обезлюдяването на провинцията и преместването на селското население в градовете). Те са представяни като подстрекатели на специфичната за националсоциализма теория на заговора между [[Съюз на съветските социалистически републики|съветския]] болшевизъм и англо-американския финансов капитализъм (негов смъртен враг), които искали да обгърнат Германия в смъртна хватка. Общо евреите били заклеймявани, че „разлагат" обществото и „принадлежат на нисша раса“.
Понятието за [[раса]] е основно в нацисткия светоглед. Постулирано е „Превъзходството на [[арийска раса|арийската раса]]“ над другите раси, при което „арийски“ е приравнено на
Успоредно се провеждало въоръжаване, първоначално тайно, впоследствие открито. Хитлер и другите висши функционери предвиждали започване на нападателни войни, след като [[Вермахт]]ът (тогавашната армия) стане достатъчно силен. Една след друга страните трябвало да бъдат изолирани и победени. Крайната цел по мнението на историците било поробването на континенталната суша, на Съветския съюз до линията Архангелск – планината Урал – Кавказ, както и населването на тези области от германците. Господството над завладените територии трябвало да бъде засилено чрез унищожаването на нежелани групи от население.
== „Завземане на властта" от НСГРП ==
В Германия на изборите за Райхстага (долната камара на тогавашния немския парламент) на [[5 март]] [[1933]] г. Хитлер за малко не успява да получи абсолютно мнозинство с [[Националсоциалистическа германска работническа партия|NSDAP]] поради което бил принуден да поддържа коалиция с Германската национална народна партия (DNVP). Като лидер на най-силната партия 5 мес. по-рано той бил посочен от президент на Ваймарската република Паул фон Хинденбург за имперски канцлер. Въпреки че националсоциалистите пропагандират този ден като ден на „Завземането на властта" (Machtergreifung), процесът протича като обикновена смяна на правителствата. Пожарът в Райхстага ([[Георги Димитров (политик)|вж. Г. Димитров]]) в Берлин на [[27 февруари]] [[1933]] г. променя ситуацията. Нацистите твърдят, че подпалваческият атентат е комунистически опит за преврат и обвиняват доста комунистически политици в съучастие. Президентът Хинденбург издава извънреден указ на основание чл. 48 от Ваймарската конституция за отменяне на гарантираните основни права, който те използват, за да настъпят срещу опозицията, главно [[Комунистическата партия на Германия]].
Ред 55:
== Идеология ==
Идейна основа на националсоциализма е оспорване на идеята за човешката чест, според която човекът е ценност като такъв, тоест без каквито и да е постижения. Основните ценности на националсоциализма не били нито нови, нито ограничени върху определена историческа епоха. Те са ценностите на обществото на постиженията, но по-радикални и всеобхватни. Организираността на работата, техниката и физическата култура, от една страна, и, от друга, принизяването на изкуството до оръдие на волята е също така израз на този възглед за човека, както и системата на трудовите лагери и унижожаването на т.нар.
Основни елементи на нацистката идеология са записани от [[Адолф Хитлер]] в неговата книга
[[Хайнрих Химлер]] доразвива по собствен начин националсоциалистическата идеология. Наличните и при Розенберг връзки с [[Индия]] били изградени в SS уредбите като крепостите на ордена (бази за обучение на младите кадри на партията), които Химлер разбирал като елит на системата. [[Езотерика|Езотерични]] учения с източно влияние, които частично били заети от SS, надживяват края на войната и живеят – по-често като неполитически, подобни на религии учения – до днес. Химлер предприема и европеизиране на идеологията. Един от известните ѝ продукти са групите от доброволци на “европейските SS" от много страни; дори имало концепции за европейско икономическо пространство.
Често националсоциализмът придобивал религиозни черти. На дните на държавната партия националсоциализма бил празнуван точно така, както е изтъкнато и подчертано във филма
Тук спада „митът за кръвта и земята“ („Blut-und-Boden-Mythos", разгръщане на расата/кръвта като легитимация на нацията и осигуряване на съществуването на собствения народ чрез унищожаване на другите и осигуряване на жизнено пространство/земя), възвеличаването на съсловието на селяните („изхранващото съсловие") и определен вид носталгия. Много нацисти се отказват да възприемат [[урбанизация]]та (в тесен смисъл) и растящата индустриализация и копнеели за земя, която както винаги била обработвана от селяни. Химлер също имал такива идеи, когато предложил да се населят завладените територии на Съветския съюз със селяни, които да бъдат едновременно войници (
== Литература
За печатни издания и интернет сайтове на немски вижте:
* [http://de.wikipedia.org/wiki/Nationalsozialismus оригиналната статия] и
* [http://de.wikipedia.org/wiki/Portal:Nationalsozialismus Уикипортала
<references />
|