Айрън Мейдън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- за съжаление +) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 68x тире, 34x тире-числа, 11x заглавие-стил, 10x кавички, 2x нов ред, интервал (ползвайки Advisor) |
||
Ред 15:
| инструмент =
| глас =
| период_на_активност = 1975
| лейбъл = [[EMI]], [[Universal]], [[Sanctuary Records|Sanctuary]], [[Epic Records|Epic]], [[Columbia Records|Columbia]], [[Portrait Records|Portrait]], [[Capitol Records|Capitol]]
| свързани_изпълнители = [[Gogmagog]], [[The Untouchables]], [[ASAP]], [[Wolfsbane]], [[Psycho Motel]], [[Samson]]
Ред 21:
| сайт = [http://www.ironmaiden.com/ Официален сайт]
| състав = [[Брус Дикинсън]]<br />[[Дейв Мъри]]<br />[[Яник Гърс]]<br />[[Ейдриън Смит]]<br />[[Стив Харис]]<br />[[Нико Макбрейн]]
| бивши_членове = вокали:<br />[[Пол Дей]] (
}}
Ред 30:
Айрън Мейдън стават известни благодарение на отличния си стил. Мелодичните рифове в стила на хеви метъла, текстовете и вокалите се разпознават веднага. Групата е известна и със земния подход към музиката си, енергичните и незабравими концерти, както и със своята отдаденост и преданост към феновете.
Много от текстовете на песните са за историята на [[Англия]] или са основани на книги или филми като: „Children of the Damned", „The Duellists“, „The Clansman“, „[[Aces High]]“, „[[Paschendale]]“, „[[Revelations]]“, „[[The Loneliness of the Long Distance Runner]]“,“[[The Wicker Man]]", „The Prisoner“, „[[Lord of the Flies]]“, „[[Where Eagles Dare]]“, „[[From Here To Eternity]]“, „[[Out of the Silent Planet]]“, „[[To Tame A Land]]“ (по романа на [[Франк Хърбърт]] „[[Дюн]]“), „[[The Trooper]]“ (по стихотворението
Групата е откривала и някои от основните музикални събития като [[Озфест]] (Ozzfest), Монстърс ъф рок (Mosters of Rock), [[Рок в Рио]] (Rock in Rio) и Даунлоуд фестивал (Download Festival).
Ред 37:
== История ==
=== ''Ранни години'' (
Пътят от началото до наши дни е дълъг и започва през [[1975]] г., след като басистът [[Стив Харис]] напуска старата си група Smiler, понеже не приемали много от песните, които той пишел. Името му хрумнало, докато гледал адаптация на „Човека с желязната маска“ и се сетил за средновековния уред за мъчения.
[[File:Harris 1.jpg|thumb|Мъри и Харис са единствените от групата, които участват във всички албуми.]]
Харис и китариста [[Дейв Мъри]] са хората, които са участвали в групата най-дълго. Съставът на групата е променян общо 12 пъти през 70-те години. Тогава те свирели в Лондонския Ийст енд (East End), търсейки постоянния състав на групата. Въпреки, че Мейдън са метъл група, повлияна от [[Лед Цепелин]], [[Дийп Пърпъл]], [[Куийн]], [[Джудас Прийст]], [[Блек Сабат]], [[Йес]] първоначалното им звучене се приближавало повече до [[пънк]]а. Оригиналният вокал Пол Дей бил заменен от Денис Уилкок, който бил голям фен на [[Кис]] и използвал огнени ефекти, грим и фалшива кръв на сцената. Той бил първото вдъхновение за Еди. Нямало певец, който да притежава певчески способности и присъствие на сцената, за да се развива групата. Това се променило през [[1978]] г., когато Харис и Мъри приели в групата певеца Пол Ди'Ано и барабаниста Дог Сампсън.
По това време Мейдън били истинска сензация в [[Англия]]. Вече свирели от три години, но все още не били записали музиката си. В навечерието на 1978 г, групата записала един от най-известните демо записи в историята на хард рока
В групата се присъединявали различни китаристи към Мъри. Това приключило с пристигането на Денис Стратън. Групата искала да подпише с [[Ейдриън Смит]], но той отказал, понеже пеел и свирел със собствената си група. Стратън довел със себе си и нов барабанист
=== ''Първоначален успех'' (
Невероятният „[[Iron Maiden (албум)|Iron Maiden]]“ излиза през [[1980]] г. и е абсолютен успех сред феновете и критиката. След този албум групата става един от основните представители на [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]]. Групата откривала турнето на [[Кис]] (Unmasced Tour) и отделни концерти на [[Джудас Прийст]]. След турнето с Кис, Денис Стратън бил изгонен от групата поради творчески различия, а на негово място дошъл [[Ейдриън Смит]].
Той внесъл по-остър и тежък звук в групата, който бил напълно различен от бавното, блус звучене на Мъри. Една от запазените марки на групата е „двойната соло китара“, въведена от Тин Лизи и Уишбоун Аш и доразвита от Джудас Прийст и Мейдън.
[[Image:IRON MAIDEN - Manchester Apollo - 1980.jpg|thumb|left|Ди'Ано и Харис подгряват преди концерт на [[Judas Priest]], 1980 г.]]
През [[1981]] г. излиза втория албум на групата
=== ''Следващия етап'' (
Както много други групи, така и Мейдън пиели много алкохол в ранните си дни. За сметка на това рядко употребявали наркотици, а Стив Харис твърди, че никога не е опитвал. Изключение прави само Пол Ди'Ано, който демонстрирал изключително саморазрушително държание най-вече поради употребата на [[кокаин]]. Изпълненията му започнали да се влошават, точно когато групата била на път да пробие в [[Америка]]. И така в края на [[1981]] г. Пол Ди'Ано бил заменен от бившия вокалист на [[Samson]] [[Брус Дикинсън]]. Дебютният албум на Дикинсън с Айрън Мейдън ([[The Number of the Beast]]) е считан за класика в хеви метъла. Този албум им донесъл световна популярност и съдържал хитове като „[[The Number of the Beast (песен)|The Number of the Beast]]“, „[[Run to the Hills]]“ и „[[Hallowed Be Thy Name]]“. За втори път групата поема на световно турне в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]], [[Австралия]] и [[Япония]]. Турнето било придружено от много спорове и обвинения от религиозни общества, заклеймявайки Айрън Мейдън като сатанинска група, поради мрачните текстове, които се предполагало, че са думи на Сатаната. Твърденията се въртели основно около едноименната песен, в която всъщност се говори за лош сън. Членовете на групата се опитали да се защитят казвайки, че става въпрос за един кошмар на Стив Харис, но обвиненията продължили. Дори група християнски активисти изгаряли записи на Мейдън и [[Ози Озбърн]]. Тези спорове, са основната причина за стереотипът, че хеви метълът е въплъщение на Сатаната. Всъщност повечето от обвиненията са на основата на погрешна интерпретация на текста и страх от агресивната и енергична природа на музиката.
[[File:Iron Maiden's Eddie1.jpg|thumb|Еди, талисман на групата.]]
След турнето барабаниста Клайв Бър бил заместен от [[Нико Макбрейн]]. Така групата се върнала в звукозаписното студио, за да запише още четири мулти-платинени албума:
Обвиненията в [[сатанизъм]] не спрели
Също така, албумът „[[Piece of Mind]]“ ги въвлякъл в спор с писателя [[Франк Хърбърт]], понеже групата искала да запише парче кръстено на книгата „[[Дюн]]“. Не само, че отказал, Хърбърт отказал дори реплики от книгата да се появят като интро към песента. Молбата на Стив Харис била посрещната с острия отговор на агента:
=== ''Експериментации'' (
През 1988 г. групата опитала различен подход към седмия си студиен албум, озаглавен „[[Seventh Son of a Seventh Son]]“. Това е [[концептуален албум]], разказващ историята на дете с магически способности, по мотиви от книгата „Седмият син“ на Орсън Скот Кард. За пръв път групата използва клавиши при записите. Също така групата оглавява фестивалът Монстърс ъф Рок. За да завършат първите си десет години, Мейдън издават „The First Ten Years“
=== ''Разместване'' (
За пръв път от седем години групата променя състава си заради напускането на китариста и бек вокала [[Ейдриън Смит]]. Бившият китарист на Гилън, [[Яник Гърс]] е избран за ново попълнение и с него през 1990 г. издали „[[No Prayer for the Dying]]“. Този албум връщал групата към по-старото, по-праволинейно звучене на групата. Също така Брус Дикинсън започва да експериментира в много от песните, придавайки по-агресивно и тежко звучене от оперния си стил, който бил станал запазената му марка. Въпреки това групата се сдобила с първия си (и единствен дотогава) хит сингъл „[[Bring Your Daughter ... to the Slaughter]]“. Песента държи рекорда за най-бързо изкачване до номер едно и за най-бързо изпадане от класацията
Преди излизането на „[[No Prayer for the Dying]]“ Брус Дикинсън официално обявява започването на соловата си кариера с Яник Герс като китарист. През 1991 г. Дикинсън прави самостоятелно турне и се завръща за записването на албума „[[Fear of the Dark]]“. Излязъл през 1992 г. албумът се радвал на популярност сред феновете, особено [[Fear of the Dark (песен)|едноименното парче]] и „Afraid to Shoot Strangers“.
Ред 72:
През 1993 г. Брус Дикинсън окончателно напуска групата, за да се отдаде на соловата си кариера. Въпреки това Брус се съгласил да остане за едно последно турне и два лайф албума. Първият „[[A Real Live One]]“ включвал парчета от 1986 г. до 1992 г. и излиза през март 1993 г. Вторият „[[A Real Dead One]]“ включвал парчетата от 1975 г. до 1984 г. и излиза след като Дикинсън вече е напуснал групата. Последното му шоу с групата било на [[28 август]] 1993 г. записано и излъчено от [[ВВС]], а след това издадено на видео под името „[[Raising Hell]]“, кулминацията на което била „смъртта“ на Брус в желязна девица (Iron Maiden).
=== ''Вятърът на промените'' (
Групата прослушала десетки вокали, между които и Дъги Уайт от [[Рейнбоу]] и Джеймс Лабри от [[Дрийм Тиътър]], но те отказали. Най-накрая, през 1994 г. се спрели на Блейз Бейли от [[Wolfsbane]]. Той имал съвсем различен стил в старата си група и феновете го приели със смесени чувства. След три годишно мълчание групата се завръща през 1995 г. с незабравимия „[[The X Factor]]“. Като цяло той бил по-мрачен, по-дълбокосмислен и по-интроспективен от обикновено. Главният текстописец Стив Харис преминавал през тежък период в личен план (развод и смъртта на баща му) и това се отразило в музиката му. Албумът започвал с епичното 11-минутно парче „The Sign of the Cross“, което според мнозина е класика в жанра. Първият концерт за новия албум бил на 28 септември 1995 г. в [[Йерусалим]].
[[File:Iron Maiden en Costa Rica.jpg|thumb|Ейдриън Смит се завръща в групата през 1999 г.]]
Групата прекарала по-голямата част от 1996 г. в турнета, за да се завърне в студията през 1998 г., за да за пише „[[Virtual XI]]“.
=== ''Отново заедно'' (
През февруари 1999 г. Бейли напуска групата по взаимно съгласие. Причината за напускането му било незадоволителното представяне на сцената
=== ''Новото хилядолетие'' (
През 2000 г. нов период започнал за групата с албума „[[Brave New World]]“. Албумът бил по-дълъг, и показал прогресив страната на Мейдън. Групата тръгнала на турне, което приключило през януари 2001 г. на прочутия фестивал Рок в Рио, където Мейдън свирят пред повече от 250 000 души.
[[Image:Bruce Dickinson and Eddie 30nov2006.jpg|thumb|left|Дикинсън по време на световното турне A Matter of Life and Death.]]
Прогресив вълната продължава и в следващия албум
През 2005 г. групата обявява световното си турне по случай 25 години от излизането на първия си албум и 30 години от основаването на групата. Сингълът „The Number of the Beast“ бил преиздаден и се заковал направо на трето място в Британските класации. След това групата тръгва на път за ново турне
Също така групата свирила на 10-тия Озфест, преди [[Блек Сабат]] (от 15 юли до 20 август 2005). На последната вечер от феста бандата е подложена на атака, организирана (както по-късно ще се разбере) от [[Шарън Озбърн]]. Групата е замеряна с яйца, а озвучаването им е прекъсвано няколкократно. Събитието предизвиква широк отзвук сред феновете като решителността на групата да завърши концерта и да не слезе от сцената се отбелязват с уважение.<ref>{{cite web|url=http://avtora.com/articles/statii/wreme_razdelno_za_hewi_metul-a|title=Хеви метълът доживя най-срамните си мигове}}</ref> По-късно, в писмо на г-жа Озбърн, за причини на атаката се отбелязват отказа на групата да съкрати сета си до 55 мин. и забележките на Брус Дикинсън от сцената относно MTV и риалити телевизията.
=== ''A Matter of Life and Death и The Final Frontier'' (
14-тият студиен албум на групата [[A Matter of Life and Death]] излиза на 28 август 2006 г. и е предшестван от сингъла „[[The Reincarnation of Benjamin Breeg]]“. Албумът отново е продуциран от Кевин Шърли и е най-дългият албум на групата дотогава. Групата също така записала и четири кавъра: „Tush“ на [[ЗиЗи Топ]], „Space Truckin'“ на Дийп Пърпъл, „Angel of Death“ на Thin Lizzy и „Hocus Pocus“ на Focus. Последната се появява в сингъла [[Different World]] от същия албум. Следва успешно турне, където бандата свири целия нов албум от начало докрай
[[File:Iron Maiden 086.jpg|thumb|Айрън Мейдън в Торонто.]]
На 5 септември 2007 г. Мейдън обявяват най-мащабното си турне дотогава –
През 2010 г. излиза 15-тият студиен албум на групата [[The Final Frontier]]. През 2013 г. е преиздаден концерта
===''Maiden England World Tour и The Book of Souls'' (2014–)===▼
▲=== ''Maiden England World Tour и The Book of Souls'' (2014–) ===
== Състав ==
{|
|- style="vertical-align: top;"
|Настоящи членове
* [[Стив Харис]]
* [[Дейв Мъри]]
* [[Ейдриън Смит]]
* [[Брус Дикинсън]]
* [[Нико Макбрейн]]
* [[Яник Герс]]
|
|Предишни членове
* [[Пол Дей]]
* [[Рон Матюс]]
* [[Тери Ренс]]
* [[Дейв Съливан]]
* [[Денис Уилкок]]
* [[Боб Сойер]]
* [[Тери Уопрам]]
* [[Дъг Сампсън]]
* [[Пол Ди'Ано]]
* [[Пол Кейрнс]]
* [[Пол Тод]]
* [[Тони Парсънс]]
* [[Денис Стратън]]
* [[Клайв Бър]]
* [[Блейз Бейли]]
|}
== Айрън Мейдън в България ==
* '''1995''' г.
* '''2000''' г.
* '''2007''' г., 4 юни
* '''2011''' г., 21 юни
* '''2014 '''г., 16 юни
== Дискография ==
=== Студийни албуми ===
{{основна|Дискография на Айрън Мейдън}}
* [[Iron Maiden албум|Iron Maiden]]
* [[Killers]]
* [[The Number of the Beast]]
* [[Piece of Mind]]
* [[Powerslave]]
* [[Somewhere in Time]]
* [[Seventh Son of a Seventh Son]]
* [[No Prayer for the Dying]]
* [[Fear of the Dark]]
* [[The X Factor]]
* [[Virtual XI]]
* [[Brave New World]]
* [[Dance of Death]]
* [[A Matter of Life and Death]]
* [[The Final Frontier]]
* [[The Book of Souls]]
=== Концертни албуми ===
* [[Live After Death]]
* [[А Real Live One]]
* [[A Real Dead One]]
* [[Live at Donington (Айрън Мейдън)|Live at Donington]]
* [[Rock in Rio]]
* [[BBC Archives]]
* [[Beast over Hammersmith]]
* [[Death on the Road]]
* [[Flight 666]]
* [[En Vivo!]]
* [[Maiden England '88]]
== Вижте също ==
Line 181 ⟶ 179:
<references/>
== Библиография ==
* Пол Стенинг. Iron Maiden. 30 години зверове. Пълна неофициална биография. С., Адикс, 2008.
* Джо Шумън. Брус Дикинсън. Животът и легендата от Iron Maiden. С., Адикс, 2011.
Line 189 ⟶ 187:
* [http://www.ironmaiden.com/ Официален сайт]
* [http://www.ironmaiden-bg.com/ Официален фен клуб Айрън Мейдън България]
* [http://phantom.oftheopera.free.fr/ Phantom of the Opera
{{Iron Maiden}}
|