Овеч: Разлика между версии

Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването и&#768; повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на [[Второто българско царство]]. Византийците наричат твърдината ''Проват'' или ''Проватон'', българите – ''Овеч'', а турците – ''Таш Хисар (каменна крепост)''. В историческите хроники от XII в. крепостта се споменава и с името ''Бурфанта''.<ref name="nasamnatam">[http://www.nasamnatam.com/patepis/Krepostta_Ovech_i_obektite_okolo_neq-24.html Пътеписи – България, Ивалина Иванова, Крепостта„Крепостта Овеч и обектите около неянея“] – в nasamnatam.com</ref>.

== Първо Българскобългарско царство ==

Макар, че няма сигурни сведения, вероятно Овеч е съществувал и по време на Първата българска държава. Намерени са два надписа на хан Омуртаг за времето на неговите походи срещу [[франки]]те и [[маджари]]те, където загиват споменатите в надписа военачалници.<ref name="nasamnatam" />

== Второ Българскобългарско царство ==

Крепостта се използва от цар [[Калоян]] и брат му [[Теодор-Петър|Петър II]]. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на [[Стара планина]] към [[Търново]], две2 византийски армии от 5000 и 10&nbsp; 000 бойци, водени съответно от пълководците [[Априн]] и [[Мурин]], намират гибелта си под мечовете на воините на цар [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Следващият византийски пълководец [[Михаил Глава Тарханиот]] опитва да проникне през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (смята се, че същият е от български произход) изтъква здравословни причини и се качва на кораб за [[Константинопол]], оставяйки войниците си без предводител. През 1366 г. по нареждане на цар [[Иван Александър]] в Овеч са затворени трима от рицарите на граф [[Амедей VI Савойски]]. Един от тях бил маршалът на [[Бургундия]] [[Гвидо ди Понтарлиер]]. Те били пленени от войските на Овеч, взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на [[Константинопол]] срещу откуп от 2400 златни [[перпера]].

През 1388 г. Овеч пада под турскаосманска власт. Това става под напора на тридесетхилядна30-хилядна турска армия под командата на [[Лала Шахин]]. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува, след като преди това е сключено примирие. Според османския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.

През 1409 г. Овеч става [[Въстание на Константин и Фружин|център на въстание]] начело с [[Фружин]], син на [[Иван Шишман]]. През 1413 г. [[Муса Челеби|Муса]], син на [[Баязид I]] [[Въстание срещу Муса|превзема отново крепостта]] и жестоко се разправя с въстаналото население. Войските на полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягело – Варненчик]], нападат крепостта през 1444 г. и я унищожават до основи. След [[Битка при Варна|разгрома му при Варна]] турците отново се настаняват в крепостта, но запазват малък военен гарнизон. Твърдината започва да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в. Българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена. Българското и&#768; население, създало днешния град Провадия.

[[Категория:ПровадияКрепости в област Варна]]