Антоан Вирц: Разлика между версии

През 1828 Вирц взима участие в Големия конкурс, известен и като Римски конкурс, но остава втори. Спечелва престижния приз "Рим"„Рим“ едва с втория си опит през 1832, което му позволява да отиде до Рим, където работи от май 1834 до февруари 1837. След завръщането си се установява в Лиеж заедно с майка си.

По време на престоя си в Рим Вирц започва работа върху първата си знаменита творба "Гърци„Гърци и троянци се бият за тялото на Патрокъл"Патрокъл“ (завършена през 1836). Тя е изложена в Антверпен през 1837, къде постига среден успех. Вирц я предлага на парижкия Салон от 1838, но картината пристига прекалено късно и е отхвърлена.

На Салона в Париж от 1839 Вирц излага не само "Патрокъл"„Патрокъл“, но и три други платна: "Мадам„Мадам Летиция Бонапарт на смъртното ѝ ложе"ложе“, "Мита„Мита за трите желания - – човешката ненаситност"ненаситност“ и "Полагането„Полагането на Христос в гробницата"гробницата“. Лошо окачени и осветени, неговите картини остават безразлични за част от публиката и предизвикват сарказъм сред критиците. Това второ унижение поражда ненавист към критиците и към Париж, изразена в злостния памфлет "Столица„Столица Брюксел, провинция Париж"Париж“.

През 1844 Вирц рисува втора версия на "Патрокъл"„Патрокъл“ в по-голям мащаб (първата картина е с размери 3,85м85 м на 7,03м03 м; втората - – 5,20м20 м на 8,52м52 м). Римската версия сега е в Музея на валонското изкуство в Лиеж, а тази от 1844 в Музея "Вирц"„Вирц“ в [[Брюксел]].

След неуспеха в Париж Вирц променя посоката си към все по-прекомерното. Добър пример за това е "Падението„Падението на бунтовните ангели"ангели“ (1841) - – кръгло платно с размери 11,53см53 см на 7,93см93 см.

Смъртта на майка му през 1844 е голям удар за художника. Той напуска Лиеж през 1845 и се установява в Брюксел. В този период той рисува сблъсъкът между Красотата и Смъртта, "Две„Две млади момичета или красивата Розин"Розин“ (1847), която остава вероятно най-известната му творба.

Недоволен от блестящия ефект на маслените бои, Вирц развива нова техника, комбинираща гладкостта на маслените бои с бързината на рисуване и матовостта на [[фреска|фреските]]. Тази техника на ''матово рисуване'' позволява използването на смесени цветове, терпентин, петрол и груби ленени платна. "Омировия„Омировия сблъсък"сблъсък“ (1853) е първата мащабна картина, нарисувана чрез тази техника. За съжаление използванитеИзползваните съставки са причина за бавното гниене на картините, нарисвани по този начин.

Много от картините му от 50-те години имат социално или философско послание, често представено чрез бълнуващи образи, като "Глад„Глад, лудост и престъпление"престъпление“ (1853), "Четящият„Четящият романи"романи“ (1853), "Самоубийството"„Самоубийството“ (1854), "Преждевременно„Преждевременно погребение"погребение“ (1854) и "Последното„Последното оръдие"оръдие“ (1855).

Вирц е и способен портретист и прави автопортрети на различна възраст. Като скулптор той създава най-ценните си проекти в края на живота си - – серия пластири, представящи "Четирите„Четирите етапа на човечеството"човечеството“ (1860- – 62), възпроизведени от мрамор за Музея "Вирц"„Вирц“ от Огюст Франк.

Повлиян основно от [[Рубенс]] и късния [[Микеланджело]], манументалните картини на Вирц се колебаят между класическия академизъм и яркия романтизъм, между грандиозното и абсурдното. Изобразителният му език предвещава идването на символизма, а донякъде и на сюрреализма - – две много силни течения в белгийската живопис.

Копие на скулптурата на Вирц "Триумфът„Триумфът на светлината"светлината“ е разположено на хълма ''Маунт Олипмус'' (в миналото смятан за географски център на града) в Сан Франциско, между Хейт-Ашбъри и Корона Хайтс. Идеята е осъществена през 1887 от тогавашния кмет Адолф Сутро. През годините поради неподдържане статуята се срутва и така и е изпратена за поправка. В края на 1930-те историята и произхода на статуята не са обещствено известни в Сан Франциско, а към средата на 50-те години, статуята изчезва. Днес на хълма стои само постаментът.

=== Музеят "Вирц"„Вирц“ ===

Днес Музеят "Вирц"„Вирц“ е част от [[Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия|Кралските музеи за изящни изкуства на Белгия]]. Намира се в района Леополд, в Брюксел, близо до люксембургската ж.п. гара и днес е "засенчен"„засенчен“ от комплекса на Европейския парламент. Улица "Вирц"„Вирц“ започва от музея и стига до парламента, като непреднамерено ехо на вирцовия призив Брюксел да стане столица на Европа.

File:We'll Meet in the Heaven.jpg|"Ще„Ще се срещнем в Рая"Рая“

File:A Giant of the Earth.jpg|"Гигант„Гигант от Земята"Земята“

File:Antoine Wiertz - Suicide.jpg|"Самоубийство"„Самоубийство“ (1854)

File:Antoine Wiertz Two Young Girls or the Beautiful Rosine.jpg|"Две„Две млади момичета или красивата Розин"Розин“ (1847)

File:Antoine Wiertz - 19th C - Battle of the Greeks and Trojans for the corpse of Patroclus - KMSKA 1183.jpg|"Гърци„Гърци и троянци се бият за тялото на Патрокъл"Патрокъл“ (1844)

File:Homeric fight.jpg|"Омировия„Омировия сблъсък"сблъсък“ (1853)

File:Main Hall of the Wiertz Museum 2.jpg|Основната зала на музея "Вирц"„Вирц“

File:Wiertz burial.jpg|"Преждевременно„Преждевременно погребение"погребение“ (1854)

File:Quasimodo.jpg|"Квазимодо"„Квазимодо“

File:Scene from the Hell.jpg|"Сцена„Сцена от Ада"Ада“

File:The revolt of the hell against the heavens.jpg|"Бунтът„Бунтът на Ада срещу Рая"Рая“ (1841)

File:The Young Sorceress by Antoine Wiertz.jpg|"Младата„Младата магьосница"магьосница“ (1857)