Светослав Славчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikyvoyage (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 46:
Светослав Славчев пътува из цяла Европа, чете и говори на руски, английски, немски и френски, и има досег с постиженията на източноевропейската и западноевропейската култура. Сред научните му занимания са историята, психологията и криминалистиката. До края на живота си проявява интерес към загадъчните природни феномени, технологичните открития, медицинските нововъведения и необясними явления като ясновидството и телепатията. Той е близък приятел на българските писатели [[Стефан Дичев]], [[Владимир Голев]], [[Атанас Мандаджиев]], [[Емануел Икономов]] и др. Славчев неведнъж е изразявал възхищението си от писатели като [[Ерих Мария Ремарк]], [[Джек Лондон]] и [[Йордан Радичков]]. Сред любимите му четива са разказите на американските фантасти [[Едгар Алън По]], [[Рей Бредбъри]], [[Робърт Шекли]] и [[Клифърд Саймък]]. Трайна е също обичта му към руските писатели [[Илф и Петров]], [[Фьодор Достоевски]], [[Антон Чехов]], [[Исак Бабел]] и [[Михаил Булгаков]].<ref>[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Многоликата_вселена_на_д-р_Славчев ''Многоликата вселена на д-р Славчев'' от Емануел Икономов, Алманах ФантАstika/2016]</ref>
Възгледите на Славчев по отношение на поетиката на краткия разказ и романа са близки до застъпваните от неговите разказвачи – техният език е увлекателен и лек, а сюжетът е характерен с грабващо начало и запомнящ се, понякога ироничен обрат във финала. Посланието е най-често с ясен хуманистичен заряд, но без претенциозност или дидактизъм,<ref name="Тера">„Писано и неписано“ (интервю, 2012 г.), Николай Тодоров, ''Тера Фантастика'', бр. 16, 1/2017</ref> и бива подсказано или с думите на героите, или с намесата на самия автор, рядко краят е оставен отворен и никога не е двусмислен. Тези традиционни представи карат Славчев да се дистанцира от експериментите на [[постмодернизъм|постмодернизма]], въпреки че е запознат с школи като [[структурализъм|структурализма]] и [[нова критика|новата критика]]<ref name="Тера"></ref>
В публицистичните си произведения Славчев поддържа засилен диалог с читателя и се стреми да му представи не само своята позиция, а целия спектър от съмнения и въпроси, които могат да подтикнат към нови дирения.
Въпреки че не се стреми към жанрови нововъведения, през 1968 г. Славчев се прочува със своя герой
== Награди и отличия ==
| |||