Градец (Софийска област): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно)
м форматиране: 4x тире, 3+ параметъра, 6lokavica, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 17:
 
== География ==
Село Градец се намира на 23 километра от София по Ломско шосе - – пътя за прохода [[Петрохан]], вдясно на малко повече от километър след отбивката за село [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]] и после на 3,5 - – 4 км. след отбивката по пътя за селата [[Царичина]] и [[Чибаовци]]. Пътят преминава през стар мост в жълти краски над река Крива. През зимните месеци, при по-неблагоприятни метеорологични условия шосето не се разчиства навреме и пътуването може да е затруднено. Пътят към с. Градец е обновен с европейски средства. Разходката от отбивката на Ломско шосе до селото, отнема по-малко от час.
 
== История ==
Село Градец е било убежище на българите по време на османската власт. Криели са се в горите (днешния център на селото). Друга легенда разказва как селото се е настанило на днешното си местоположение. В турско време по течението на река Крива навътре в планината съществувало село на име Кривина. Неговите жители се занимавали с пчеларство. Казват, че турците дори не знаели за съществуването на селото. ЗаЕдин съжалениепоп обаче поп ги предал (за това няма достоверни доказателства; възможни са влияния от страна на популярната легенда за Васил Левски и поп Кръстьо). Турците нападнали и опустошили селото, като издавили всички кошери с пчели. След това в продължение на седмици реката текла със сладка вода заради разтворения в нея мед. Част от оцелелите жители на селото се преместили да живеят на мястото, където и до днес се намира село Градец. Друга част от тях избягали от този район и се заселили чак в другия край на Софийското поле - – днешното село [[Кривина (София-град)|Кривина]]. Там и до днес има родове, чиито имена са същите като тези в село Градец.
 
Като доказателство за съществуването на старото поселище се смятат свидетелствата на някои от старите жители на днешното село Градец, които приживе разказвали как докато орали нивите си в близост до река Крива са намирали парчета восък, заровени в земята. Местността, където се е намирало някогашното село пък е известна като Медичина.
Ред 29:
От особено значение за местните жители е манастирът „Св. Георги“, от който днес е запазен само параклисът. Бил е действаща мъжка света обител. По време на османското владичество е бил опожарен и разграбен, но според местна легенда камбаната на манастира е опазена, като е заровена в неговите околности. Параклисът е изцяло обновен в началото на ХХІ век, с нов олтар и множество икони, след като е бил почти пред срутване. Във възстановяването активно участие вземат местни жители. Запазени са останките на две олтарни колони.
 
Иконостасът на храма „[[Свети Спас (Градец)|Свети Спас]]“ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]].<ref name="Василиев 250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствoизкуство |location=София |isbn= |pages= 250 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Недалеч от селото по поречието на р. Крива, може да се видят живописни скали и непроучени пещери.
Ред 44:
Преди милиони години Градец е бил бряг на Световния океан. В днешно време са останали само белите камъни от брега на високи склонове.
 
Най-интересната улица в селото е "Хайдушко„Хайдушко ручейче"ручейче“, наречена на ручея, който я пресича и извира от Балкана.
 
Повечето жители на селото са източноправославни.
Ред 52:
 
== Външни препратки ==
* [http://bgherald.blogspot.com/2009/12/blog-post.html Вариант за герб на Градец] - – Българска хералдика
 
== Бележки ==