Девташлари край Плиска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x нов ред, 3 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1:
[[File:Menhirs near Pliska 2.jpg|мини|250п|Девташлари край село [[Златна нива]]]]
[[File:Menhirs near Zlatna niva Iz1.jpg|мини|250п|Група от няколко девташлари южно от село Златна нива]]
'''Девташларите край Плиска''' представляват големи необработени изправени каменни блокове, подредени на групи в [[Плисковско поле|полето край Плиска]] извън границите на [[Национален историко-археологически резерват Плиска|дворцовия комплекс]]. Намират се в полето на няколко големи групи в югоизточна, южна и най-вече в югозападна посока достигащи до древното селище [[Кабиюк]].
== История на откриването и проучването ==
Ред 22:
Според Станчо Ваклинов каменните блокове представляват символични надгробни паметници на загинали прабългарски войни, които не се завръщат по родните си места. Според Рашо Рашев това са прабългарски възпоменателни паметници. Като потвърждение на това твърдение е и факта, че по-голямата част от западната група са подредени край пътя от Плиска към западния землен лагер на могилата Кабиюк.
Според Геза Фехер девташларите представляват прабългарски надгробни паметници като подкрепя твърдението си с факта, че тюрките имали обичай да нареждат до гроба на починалия камъни, които символизират убитите от покойника неприятели. Смятало се, че убитите неприятели ще бъдат слуги на войните в задгробния живот. Твърдението му обаче не е подкрепено с открити погребения под или около девташларите.
Според [[Веселин Бешевлиев]] този обичай е пренесен от прабългарите от тяхната прародина в Централна Азия, където са разпространени подобни практики свързани с каменни блокове.<ref>Първобългарите: бит и култура. Веселин Бешевлиев, Велизар Велков, Изд-во Наука и изкуство, 1981, стр. 104.</ref>
== Русалийски гробища ==
Ред 36:
Нито един от тези мегалитни обекти не е запазен изправен в оригинално положение. Някои са цели, а други носят белезите на отчаяни опити да бъдат разрязани на няколко части по дължина, вероятно за да бъдат по-лесно пренесени за използване при други нови градежи, но очевидно тази идея е била изоставена впоследствие. Практиката да се ползват стари градежи за строителен материал е била много популярна в Османската империя, както и през Средновековието. Следите от опитите да бъдат разарязвани личат на фотографиите на Шкорпил, което означава, че тези действия са били осъществени преди 1905 г.
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
{{commons|Category:Menhirs Near Pliska}}
| |||