Стоицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Ради Радев → Ради Радев (философ), форматиране: 16x тире-числа, 8x кавички, 7x тире, 4x нов ред, 3x 6lokavica, 3x заглавие-стил, 110 интервала (п |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Името произлиза от (гръцки: στοὰ ποικίλη – „пъстра стоа“) входа с колони на [[Агора]], пазара на Атина, в която Зенон от Китион през 300 пр.н.е. започва своето учителство. Отличителен белег на стоицизма е космологичния мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Апатията е характерна за стоиците.
Наред с [[платонизъм|платонизма]] и [[перипатетизъм|перипатетизма]], стоицизмът е една от най-значимите и важни философски школи в античността. Поради исторически обстоятелства свидетелствата за нея са ограничени и дават твърде изкривена представа. Запазените текстове на късни римски автори наблягат на етическата страна, пренебрегвайки логиката и физиката, и така след античността под
== История и представители ==
Ред 24:
*късен (римски) стоицизъм
** [[Цицерон]](106 – 43 пр.н.е.)
** [[Сенека]] (4 пр.н.е.
** [[Гай Музоний Руф]] (20 – 101 сл.н.е.)
** [[Епиктет]] (55 – 135 сл.н.е.)
Ред 35:
{{quote|Те уподобяват философията на живо същество и сравняват логиката с костите, етиката с мускулите и физиката с душата}}
* ''Физика''. Стоическата философия е строго монистка: тя приема, че съществуващото е производно от една единствена субстанция, която във всяка своя част, колкото и малка да е тя, е едновременно активна и пасивна<ref>вж. за подробности Hahm. D., ''The origins of stoic cosmology'', Ohio State University Press, 1977. </ref>. Този централен възглед, опонентите ѝ са окарикатурявали по различни начини, определяйки го като [[хилозоизъм]] или като [[пантеизъм]]. По-близко е съвременното физическо разбиране за взаимообратимост на материя и енергия. За форми на тази активна субстанция се сочат четирите стихии, чиито превръшания не са безразборни, а подлежат на законосъобразност, т.е. самата активност е и
Монистичният възглед на стоиците изключва трансцендентност, която да направлява действителността като външен от нея агент: субстанцията не се нуждае нито от творец, нито от демиург или първодвигател; казано в съвременни термини „тя се самоорганизира“. Макар съществуващото да е изцяло телесно, в отнасянето му към самото себе си стоиците признават наличието на т.н. нетелесности: време, място, изказуемост и празнота <ref> Секст Емпирук (Sextus Empiricus), ''Adversus Mathematicos'', 10.218 (= SVF 2:31: 117) „lekton kai kenon kai topon kai chronon“</ref>▼
▲да направлява действителността като външен от нея агент: субстанцията не се нуждае нито от творец, нито от демиург или първодвигател; казано в съвременни термини „тя се самоорганизира“. Макар съществуващото да е изцяло телесно, в отнасянето му към самото себе си стоиците признават
*''Стоическата [[логика]]'' предполага най-общото деление на нищо или нещо (outina/tina), а именно нещата биват телесни и нетелесни. Като строг [[номинализъм]], стоицизмът отрича съществуването на общи видове. Така логическата проблематика е ориентирана към изказванията, а не към термините – разграничение, което в съвременнта логика се описва като отделянето на пропозиционалната логика от предикатната. Интерес за нея представляват модалностите на условност и възможност, т.е. анализ на изказвания от типа „ако утре вали, то...“ и „утре може да вали, но може и да не вали“. Подобни разглеждания са отчетливо различни от аристотеловата силогистика, обсебила за дълго европейските логици<ref>''Les Stoiciens et leur logique''. Ed. by Brunschwig J. Paris: Vrin, 2006.</ref>.
*''Стоическата етика'' също контастира с множество възприети от античността идеи. Приемайки принципното еднообразие на света, тя счита всички хора за принципно равноправни и не приписва собствена реалност на социалните йерархии. Съответно, добродетелта не е нещо което да бъде
{{quote|„Едно и също е да се живее според добродетелта и да се живее според опита на съответните на природата неща, както казва Хризип в първата книга за целите. Понеже нашите вродени качества са част от цялото, за това цел е животът в съответствие с природата, което означава живеене според собствената природа и според природата като цяло, т.е. на същностите, действията на всяка от които са зависими от общия закон – правилния логос, преминаващ през всичко“<ref> Диоген Лаерции, op. cit. 7.87.</ref>.}}
Line 47 ⟶ 45:
== Исторически продължения ==
В Рим стоицизмът бива сведен до етическа доктрина при минимум интерес към собствено метафическите ѝ основания. С установяването на християнството дори от това стеснено разбиране остава съвсем малко. Едва с разитието на [[схоластика]]та и преоткриването на Аристотел биват възродени някои от логическите идеи на стоиците, доколкото те често са били имено алтернатива на аристотелианското трактоване на логическата проблематика<ref>Ebesen S., ''Where were the Stoics in the Late Middle Age?'', in ''Stoicism: transitions and transformations'', ed. Steven Strange, Cambridge: Cambridge Univ. Press, 2004, p108-130</ref>. Към края на [[Ренесанс]]а, в
</ref>, визирайки [[Декарт]] и Cпиноза, ала самият той несъмнено се е запознал внимателно с идеите на античната школа. Във връзка с развитието на математическата логика, към края на 19в. се появява
нов интерес към стоиците<ref>отбелязвано е известно сходство между идеите на [[Готлоб Фреге]] и стоицизма, като дори е предположена и по-пряка връзка, вж. Gabriel G., et al., ''Zur Miete bei Frege – Rudolf Hirzel und die Rezeption der stoischen Logik und Semantik in Jena'', J. for History and Philosophy of Logic, Vol.30, (Nov. 2009), p 369 – 88</ref>. В XX век [[Жил Дельоз]] по забележителен начин се обръща към стоическото наследство за изграждане на своята късно-модерна философия<ref>вж. най-вече Deleuze G., ''Logique du Sens'', Paris: Minuit, 1969</ref>.
| |||