ФК „Норич Сити“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-. За съжаление о +. О)
Ред 45:
През [[1939]] г. година съзтезанията в лигата са прекъснати поради избухването на [[Втората световна война]]. Мачовете се възобновяват през сезон 1946-47 г. като Сити завършват на 21 място този и следващия сезон. Следващите няколко години Норич се класират във втората половина на таблицата в Трета дивизия, а през сезон 1956-57 г. завършват на дъното, след което Том Паркър се завръща като мениджър на клуба. През сезон 1958-59 г. футболистите на третодивизионния Норич Сити достигат полуфинал за [[ФА Къп]], като отстраняват по пътя си първодивизионните [[Тотнъм]] и [[Манчестър Юнайтед]]. Следващия сезон 1959-60 г. канарчетата печелят промоция за Втора дивизия като завършват втори след [[Саутхямптън]]. През последвалия сезон отборът завършва на четвърто място в лигата.
През [[1962]] г. под ръководството на Рон Ашман Норич Сити печели първия си трофей – купата на лигата, след като побеждава на финала [[Рочдейл]] с общ резултат от двата мача 4:0, след продължения. Под ръководството на мениджъра Рон Сондърс през сезон 1971-72 г. Норич Сити достига най-високото ниво на английския футбол – Първа дивизия. Първата поява на отбора на [[стадион Уембли]] е през [[1973]] г., когато канарчетата губят финала за купата на лигата от [[Тотнъм]] с 1:0. Следва изпадане на Сити във Втора дивизия през [[1974]] г. и идването на нов мениджър на отбора – Джон Бонд. След изключително успешен сезон канарчетата се завръщат в Първа дивизия и отново играят на [[стадион Уембли]] за финала на купата на лигата, който отново губят с 1:0, този път от [[Астън Вила]].
През сезон 1984-85 г. под ръководството на мениджъра Кен Браун Норич Сити вдигат за втори път купата на лигата, след като печелят финала със [[Съндърланд]] с 1:0. За съжаление очакваниятОчакваният дебют на канарчетата в Европа през сезон 1985-86 г. се отлага поради събитията на [[стадион Хейзъл]] и последвалото наказание за английските отбори в евротурнирите. През същия сезон футболистите на Сити стават шампиони на Втора дивизия и печелят промоция за Първа. Челното класиране на Норич в Първа дивизия през сезоните 1986-87 г. и 1988-89 г. е достатъчно, за да играе отборът в купата на УЕФА, но наказанието на английските отбори е още в сила. През този период канарчетата продължават с добрите игри и достигат полуфинал за [[ФА Къп]] през [[1989]] г. и [[1992]] г.
През сезон 1992-93 г. Норич Сити е водач в новоучредената английска Висша лига през по-голямата част от сезона, но след колебание в играта през последните седмици завършва на трета позиция след шампиона [[Манчестър Юнайтед]] и втория [[Астън Вила]]. Следващия сезон отборът на канарчетата играе за първи път в евротурнирите за купата на УЕФА, като е отстранен от [[Интер]] Милано в третия кръг, но преди това победждава [[Байерн Мюнхен]] с 2:1. И досега канарчетата остават единственият английски клуб победил, германците на Олимпийския стадион. Майк Уолкър напуска Норич като мениджър през януари [[1994]] г., за да поеме отбора на [[Евертън]]. Той е заменен от Джон Дихън, който извежда клуба до 12 място през сезон 1993-94 г. Следващия сезон клубът изпада в Първа дивизия, като малко преди това мениджърът Дихън подава оставка и Норич доиграва сезона с неговия помощник Гари Мегсън.
[[Мартин О'Нийл]] е назначен за мениджър през лятото на [[1995]] г. След шест месеца начело на Норич Сити, новият мениджър подава оставка в резултат на спор с президента на канарчетата Робърт Чейс за финансовото състояние на клуба. След протестите на привържениците на Норич Робърт Чейс продава клуба на Geoffrey Watling.