Света Богородица (Скопие): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-. За съжаление п +. П)
Ред 30:
Освен Димитър Станишев върху иконостаса работи и [[Петър Гарката]].<ref name="Василиев 192">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 192 }}</ref> Мраморната част на иконостаса е била до лозницата, откъдето е започвала дървена резба.<ref name="Василиев 239">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 239 }}</ref>
 
Ктитори на църквата са известните скопски търговци хаджи Трайко Дойчинович, Йован Шишко, Петре Зелениковски, Търпе Патишкалия.<ref>[http://www.staroskopje.vestel.com.mk/sites/c30/c30crkvi.html Старо Скопие. Црквите и црковниот живот]</ref> В 1857 година видният дебърски майстор [[Дичо Зограф]] изписва и подписва осем икони за църквата, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.<ref name="Василиев 183">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 183 }}</ref> За този храм Дичо Зограф работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. За съжаление приПри пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.<ref name="Иконописното творештво">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2714-ikonopisnoto-tvoreshtvo-na-dicho-zograf-vo-skopje-i-skopskiot-region | заглавие = Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион | достъп_дата = 2015-03-23 | издател = [[Премин]] Портал }}</ref>
 
Голямата иконостасна икона на Св. св. Петър и Павел е дело на [[Димитър Папрадишки]] (изгоряла в 1944 г.).<ref name="Василиев 207">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 207 }}</ref> Негови са и целувателните икони.<ref name="Василиев 207"/>