Разлика между версии на „Цицерон“

24 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
| повлиял = }}
}}
'''Марк Тулий Цицерон''' ({{lang-la|Marcus Tullius Cicero}}) е римски държавник, най-прочутият [[оратор]] на [[Рим]], адвокат, писател, [[философ]] и [[Консул (Древен Рим)|консул]]. Известен е като най-големия [[стилистика|стилист]] на латинската проза. Животът му съвпада с упадъка на Римската република, а заедно с това е бил и важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време. Роден е на 3 януари 106 г. пр. Хр. в [[Арпино|Арпинум]], Лацио.
 
== Произход и образование ==
Неговата фамилия е от висшата класа на [[Арпино|Арпинум]], град в територията на [[волски]]те в южен [[Лацио]], чиито жители от 188 пр.н.е. имат [[римско гражданство]]. От околностите на Арпинум произлиза също и генералът и държавник [[Гай Марий]], чийто племенник [[Марк Марий Грацидиан]] е братовчед на бащата на Цицерон. Грацидия, сестра на Марий Грацидиан, е омъжена за политика [[Луций Сергий Катилина]].
 
Неговото [[когномен]] (допълнително име) ''Cicero'', произлиза вероятно от латинската дума ''cicer'' (''„[[нахут]]“''). Цицерон отказва в началото на кариерата си да промени допълнителното си име, както го съветват приятелите му. Той искал да го направи по-известно от [[Скавър (когномен)|Скавър]] („с щръкнали кокали“) и Катул („кученцето“)<ref>[[Плутарх]], ''Cicero'' 1</ref>. Фамилията [[Тулии]] произлиза от римския цар [[Сервий Тулий]] и консул [[Маний Тулий Лонг]]. [[Плутарх]] предполага един вероятен произход от Тул Атий, цар на [[волски]]те.
 
Неговата фамилия се мести през 102 пр.н.е. в Рим. Като конническа, тя принадлежи към второто по важност съсловие (в древната римска Република съсловията на свободните граждани са три в низходящ ред: патриции, конници и плебеи). През 90 пр.н.е. Цицерон получава ''[[Тога|toga virilis]]''. Първото си образование Цицерон получава в дома на [[Луций Лициний Крас]], приятел на [[Гай Виселий Варон Акулеон|Гай Акулеон]], съпругът на сестрата на майка му. Там се запознава с прочутия оратор [[Марк Антоний Оратор]]. Още от дете Цицерон говори старогръцки и е образован класически. Според Плутарх той бил прочут ученик. <ref>Плутарх: ''Cicero'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Cicero*.html#2.2 2,2]</ref>
След военната си служба през [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническата война]] (91 – 88 пр.н.е.) при [[Гней Помпей Страбон]] и [[Луций Корнелий Сула|Сула]] (негов далечен роднина) Цицерон става адвокат. Неговата първа реч в съда е от 81 пр.н.е. (''Pro Quinctio'').
 
През 79 г. пр.н.е. Цицерон продължава следването си в [[Гърция]] и [[Мала Азия]], които тогава са част от Римската република. Той се връща в Рим през 77 пр.н.е. и започва своята кариера като политик и адвокат.
 
== Политически виждания ==
Писмената работа на Цицерон може да бъде подредени в три категории. Цялото негово творчество има политическа цел.
 
Първата категория труд на Цицерон са философските му писания. <!-- Тези писания, в хронологичен ред, включват <em>On Invention</em>, <em>On the Orator</em>, <em>On the Republic</em>, <em>On the Laws</em>, <em>Brutus</em>, <em>Stoic Paradoxes</em>, <em>The Orator</em>, <em>Consolation</em>, <em>Hortensius</em>, <em>Academics</em>, <em>On Ends</em>, <em>Tusculan Disputations</em>, <em>On the Nature of the Gods</em>, <em>On Divination</em>, <em>On Fate</em>, <em>On Old Age</em>, <em>On Friendship</em>,<em>Topics</em>, <em>On Glory</em>, и <em>On Duties</em>. --> За съжаление, някоиНякои от тях са загубени почти изцяло, а няколко от другите са достъпни само в частично състояние. Макар че всяка от тях е посветена и адресирано до дадено лице или две, те са били предназначени да се четат от по-широка аудитория, и дори в края на живота си Цицерон никога не се отказа изцяло от надеждата, че Републиката и влиянието му ще бъдат възстановени.
 
=== „За държавата“ и „За законите“ ===