Черно море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 3x нов ред, URL, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 144:
|[[Аджария]]
|}
Някои български черноморски курорти са: [[Албена]], [[Ахтопол]], [[Ахелой (град)|Ахелой]], [[Балчик]], [[Бяла (Област Варна)|Бяла]], [[Велика (Област Бургас)|Велика]], [[Дюни_(курорт)|Дюни]], [[Елените]], [[Златни пясъци]], [[Китен]], [[Камчия_ (курорт)|Камчия]], [[Крайморие]], [[Лозенец_(Област Бургас)|Лозенец]], [[Несебър]], [[Обзор]], [[Поморие]], [[Приморско]], [[Равда]], [[Ривиера_(курорт)|Ривиера]], [[Русалка_(курорт)|Русалка]], [[Сарафово]], [[Свети Влас (град)|Свети Влас]], [[Св._св._Константин_и_Елена_(курорт)|Св. Св. Константин и Елена]], [[Синеморец]], [[Слънчев бряг]], [[Слънчев ден]], [[Созопол]], [[Царево]], [[Черноморец]] и [[Шкорпиловци]].
Line 225 ⟶ 224:
Скептиците смятат за наивно да мислим, че в това относително малко пространство някой от огромните бозайници би могъл да се скрие, от множеството уреди за наблюдение и незасечен от многобройните радари. Те още подкрепят своята теория с това, че средната продължителност на живота при китовете е 30 – 50 години, така че дори и кит да е влязъл през [[Босфора]] преди няколко десетилетия, той едва ли е оцелял задълго.
==== Галерия ====
<gallery>
Ред 241:
''Антропогенна еутрофикация'' – Черно море е едно от най-засегнатите морета от прекомерно съдържание на хранителни вещества и органична пренатовареност. Причините за това явление се дължат преди всичко на интензивното селско стопанство, което се характеризира с рязко увеличаване на продукцията и интензивно използване на различни торове. Най-силно засегнатата от еутрофикацията е северозападната част на Черно море, където се вливат големите реки Дунав, Днепър и Днестър, след като са текли през огромни селскостопански площи, индустриални центрове и големи населени места;
''Увеличаване на фитопланктона и биомасата (“цъфтеж“)'' – Големите количества фосфати и нитрати, вливащи се по гореописания начин в Черно море, причиняват съответен отговор на морската екосистема, на първо място, под формата на масирано развитие на фитопланктона. Средното ниво на биомасата на фитопланктона се е увеличило три пъти в периода между 1950 г. И 1980 г. Промените са още по-драстични по отношение на отделните фитоплактонни организми: особено ярко са реагирали протозоидът Noctilica scintillans и лунната медуза Aurelia aurita, които са увеличили популациите си до изключително големи размери.
''Упадък на дънните съобщества от водорасли'' – като последствие прозрачността на морската вода в Черно море способността ѝ да пренася слънчевите лъчи намалява. Не получавайки достатъчно слънчева светлина, необходима им за процеса на фотосинтеза, дънните водорасли на дълбочина от 20 m започват да загиват. Това води до сериозни загуби за морската екосистема на Черно море, тъй като например водораслото Phyllophora е било основен вид в едно от най-големите съобщества от водни организми, защото служи за убежище на плячката, която се крие от хищниците, за развъдник на скариди и за храна на повече от 100 вида безгръбначни и риби. Друг пример е изчерпването на голямото кафяво водорасло Cystoseira barbata, което е ключов вид на биоценоза от няколко десетки епифитни (растящи върху него) водорасли, различни безгръбначни и риби. Кафявото водорасло, което обичайно се използва като биологичен индикатор за качеството на морската вода в крайбрежните зони, загива тъй като не може да се справи с твърде голямото количество торове;
Ред 264:
* [http://io-bas.bg/downloads/Books/Okeanologia-new.pdf Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл. ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.]
* [[Любомир Клисуров|Клисуров Л.]] 2008. Черно море под водата. Издателство „Сталкер Холдинг“. Варна. ISBN 9549768183. 232 с.
* [https://cartograf.wordpress.com/
== Вижте също ==
* [[Сероводород]]
| |||